— Е, генерале — продължи Аарон, поглеждайки над рамката на очилата си. — Изглежда обвинението повдига резонен въпрос, доколкото отнася настоящите обстоятелства към предхождащо деяние, потвърдено от самия вас и отнасящо се до откраднати разузнавателни досиета.
— Виждате ли, командир Пинкъс — започна Макензи като премигна няколко пъти и изви устните си в израз на озадачение. — Тази специализирана вербална главоблъсканица ми завъртя главата. Да ви кажа честно, не схванах и половината от това, което казахте.
— Лъжец! — изкрещя Сам и внезапно се разпя с дразнещ глас като дете, предизвикващо друго дете. — Под завивките вали-и. Под завивките вали-и…!
— Млъкни, Самюъл! — възмути се възрастният адвокат и се обърна към Ястреба с твърд и авторитетен глас: — Вярвам, че бързо ще разсеем това съмнение, генерале. Досега професионалната ми учтивост не ми позволяваше да настоявам за името на неимоверно талантливия ви консултант, но се боя, че сега се налага. Той би могъл да отхвърли обвинението, отправено от младшия ми съдружник и да изясни нещата.
— Едва ли ще е редно, сър, един командващ офицер да иска от друг да издаде тайна — изправи се генералът със стоическо изражение на лицето. — Тези неща подхождат на низшите ешелони, където честта не е толкова на почит и гръбнаците са от всичко друго, но не и от стомана.
— Хайде, генерале, наистина, на кого би могло да навреди това? Нали това толкова блестящо и убедително изложение, което прочетох, все още не е предявявано пред никой съд. Вие нямате подкрепа на адвокат, а и липсва каквато и да е реакция от страна на правителството — Аарон спря да говори и се засмя тихо. — В противен случай, всички щяхме да разберем, защото цялата юридическа система, както и Министерството на отбраната, щяха да спрат да функционират и всички, имащи нещо общо с тях, щяха да надигнат вой до небесата. Така че, сам виждате, генерале, няма нито да загубите, нито да спечелите от това… — добросърдечното изражение на Пинкъс внезапно замръзна на лицето му. То бавно изчезна, очите му се разшириха и цветът на лицето му придоби пепеляв оттенък. — Мили Боже, моля те не ме изоставяй — прошепна той, взирайки се в напълно незаинтересованото изражение на Макензи Хоукинс. — О, Господи, то е било внесено!
— Да кажем, намери пътя си към мястото, закъдето беше предназначено.
— Това със сигурност не е бил някой легитимен съд?
— Някои казват, че е така.
— Но в медиите не се е появило нищо? Повярвайте ми, те биха си прегризали един на друг гърлата, за да се докопат до такава изключителна информация. Та това е катастрофа!
— Може и да има причина за това.
— Каква причина?
— Хаймън Голдфарб.
— Хаймън кой?
— Голдфарб.
— Това ми звучи познато, но наистина нямам и най-слаба представа…
— Той е бивш футболист.
За няколко секунди лицето на Аарон Пинкъс се подмлади с двадесет години: — Искате да кажете, Хайми Урагана? И Хебрю Херкулес…? Наистина ли го познавате, Мак — исках да кажа… генерале, разбира се.
— Дали го познавам? Аз вербувах този щур евреин.
— Вие го какво?… Той не само беше най-великият нападател на лигата, но разчупи представата за евреите като за прекалено предпазливи хора. Той беше лъвът на Юдея, ужасът на защитниците — един Моше Даян на американското футболно игрище!
— А също така и мошеник…
— Какви ги говорите?
— Той свърши доста работа — неофициално — за правителството, фактически, може да се каже, че аз го въведох в този бранш, всъщност.
— Бихте ли се доизяснили, генерале?
— Казано накратко, във връзка с едни оръжейни спецификации имахме проблем с няколко цапнати усти, но не можехме да ги разкрием, въпреки че знаехме откъде изтича информацията. Натъкнах се на Голдфарб, който тъкмо си беше направил консултантска кантора по въпросите на мерките за сигурност — леле-мале, снимката му по потник би смразила и Годзила — и му възложих да се заеме с проблема. Би могло да са каже, че той и наемниците му успяват да проникнат и там, където онези от Службата на главния инспектор не могат и да припарят.
— Генерале, какво общо има Хаймън Голдфарб с тишината, последвала невероятното ви изложение. Вместо това би следвало да се развихрят демонски безчинства?
— Ами стават и такива работи. Неговата известност се разпространи със скоростта на пламък от огнехвъргачка и всички в града започнаха да търсят услугите му — най-вече един срещу друг. Списъкът на клиентите му от правителствените учреждения буквално преповтаря справочника „Кой кой е“. Той има множество силни приятели, които не биха признали дори, че са чували за него, даже и да ги скубеш косъм по косъм. Страхотни обвинения надвисват само с едно повдигане на веждите от негова страна… Виждате ли, точно тогава разбрах, че сме налетели на златоносна жила.