— Магдален? — извика Вицепрезидентът на САЩ, след като затръшна телефона в домашния си кабинет. — Къде е нашия скапан олдсмобил?
— Върнаха го вкъщи, съкровище — отвърна Втората дама от дневната.
— Сигурна ли си, гълъбче?
— Разбира се, пържолко. Онзи ден прислужницата ми каза, че градинарят се озорил, докато го изкара на магистралата. А там колата спряла и не е поискала да помръдне.
— Господи, и там го е изоставил?
— Не, трапчинко моя. Готвачът се обади в гаража и са го изтеглили. Защо питаш?
— Онзи противен човек от ЦРУ, точно този, дето не мога да му произнеса името, току-що се обади и ми каза, че са видели колата в Бостън. Карали я закоравели престъпници. Пита ме кога сме я дали назаем. Можем да си имаме неприятности…
— Ти какво, будалкаш ли се с мен? — извика Втората дама, нахлувайки в стаята. Косата й беше навита с розови ролки.
— Сигурно някое копеле е откраднало шибаната кола — не остана по-назад Вицепрезидентът.
— Сигурен ли си, че не си я дал назаем на някой от твоите приятели, задник такъв?
— За Бога, не! Само някой от твоите дрисльовци би я поискал, кучко такава!
— Истеричните обвинения няма да ни доведат доникъде — заяви твърдо все още развълнуваният Аарон Пинкъс. В това време Макензи Хоукинс обкрачваше Сам Девъро. Коленете на генерала придържаха раменете на адвоката към пода, а върху лицето на Сам отвреме-навреме се посипваше пепел от пура. — Предлагам всички да успокоим топката, както казват младите хора, т.е. да се опитаме да вникнем в позицията на всеки един от нас.
— Какво ще кажеш за наказателен взвод, след като ми отнемат правоспособността? — избълва Девъро.
— Хайде стига, Сам — каза Ястреба с убеждаващ тон. — Вече не правят така. Тъпата телевизия оплеска работата.
— А, забравих, ти си го обяснявал вече — връзката с обществеността. Да, спомням си. Тогава даде да се разбере, че има и други начини. Например, излети за риба за трима, от които се връщат двама. Или пък лов на патици в някое блато, откъдето внезапно изскачат дузина мокасини, но никой предварително не е знаел, че наоколо има отровни змии. Покорно благодаря, психопат такъв.
— Опитах се просто да те държа в течение на нещата. За твое добро е синко, защото те обичам. Както и Ани те обича до ден днешен.
— Казах ти, изобщо не споменавай това име в мое присъствие!
— Ако позволите, генерале — прекъсна ги Пинкъс иззад бюрото. — Това, което той отказва да направи в момента е да се запознае подробно с обстоятелствата, а е длъжен да го направи.
— Мислите ли, че ще го понесе, командире.
— Вярвам, че е по-добре да опита. Ще опиташ ли, Самюъл, или ще трябва да извикам Шърли и да й обясня, че в момента не съм си в къщи, защото ти си присвоил лимузината й, натъпкал си я с весели гърци и си ме принудил като твой работодател да се занимавам с личните ти неприятности, които от един момент са прераснали в мои неприятности.
— Предпочитам да се изправя пред наказателен взвод.
— Мъдро решение. Разбрах че Пади трябва да прати кадифените завеси на химическо чистене… Пуснете го, генерале, и му разрешете да заеме моето място.
— Дръж се прилично, Сам — каза Хоукинс, изправяйки се внимателно на крака. — Нищо не се постига с насилие.
— Това твърдение е във фундаментално противоречие с цялостното ви съществуване, господин Терминатор — Девъро стана от пода и тръгна към бюрото.
Пинкъс стана от стола и Сам се тръшна в него с поглед, прикован в работодателя си.
— Какво трябва да гледам и какво трябва да търся, Аарон? — попита той.
— Ще ти нахвърля набързо проблема — отговори Пинкъс, отправяйки се към барчето с огледала в една от нишите. — Но преди това ще ти донеса малко превъзходно тридесетгодишно бренди, един лукс, който прекрасната ти майка и аз съвсем скоро опитахме заедно. Сам, съгласи се, че имаш нужда от известна доза успокоително, както и ние след изморителната експедиция в „замъка-леговище“. Бих могъл да ти дам и по-щедра порция, защото тя едва ли ще навреди на трезвата ти мисъл, щом започнеш да четеш това — Аарон напълни чашата с тъмнокафяв ароматен коняк, отнесе го внимателно до бюрото и го постави пред служителя си. — Ти си на път да прочетеш невероятното и след като го направиш, Сам, е нужно да вземеш най-важното решение през живота си. Нека Авраам да ни прости, защото аз също трябва да взема важно и в същото време бързо решение.
— Зарежи тези метафизични дрънканици, Аарон! Какво трябва да търся? Кажи ми накратко.
— Някога, млади приятелю, правителството на САЩ е откраднало земите на уопотамите чрез серия машинации. Сключените преди това споразумения са били обявени за несъществуващи. Всъщност са били погребани в запечатаните архиви на Бюрото по индианските въпроси във Вашингтон.