— Знам къде е. Прекарала съм няколко години в Кембридж. Не си ли спомняш? И ти обади ли му се?
— Опитах се четири пъти. Всеки път чувах някакъв истеричен женски глас и дочувах някакви обвинения, които бяха свързани с папата.
— Това е нормално. В по-голямата си част бостънци са католици и в тежки времена търсят утеха в църквата. Нищо друго ли нямаше?
— Не, след последното обаждане, колкото пъти и да опитвах, даваше заето. Това ме накара да мисля, че лудата дама е изтръгнала кабела на телефона.
— Което също означава, че Хоукинс е в Бостън… Имаш ли номера?
— Знам го наизуст — той го изрецитира и въздъхна. — Аз съм загубен.
— Все още не, Чарли — каза Ред, гледайки брат си. — Моите интереси в това задънено положение също не са малки. Аз съм твоя сестра, но съм и адвокат. Ти си едно прекрасно хлапе и Бог да ми е на помощ, аз те обичам — тя даде знак на келнера, който се появи на секундата. — Донеси ми телефон, ако обичаш, Марио.
— Няма да ме виждаш през следващите години — подхвана отново братът. — Веднъж да стигна до Хонолулу или Фиджи, ще си намеря работа на корабите и…
— Млъкни, Чарли — каза Ред, докато Марио включваше телефона. Тя избра номера и след секунда заговори: — Пеги, отново съм аз. Можеш да си вземеш два часа обедна почивка, но преди това трябва да свършиш две неща. Първо намери името и адреса на персоната, притежаваща този телефон в Уестън, Масачузетс.
Тя каза телефона, докато Чарли го изписваше на салфетката.
— След това ми резервирай билет до Бостън в късния следобед. Да, Бостън казах. Не, няма да съм тук утре и за да предотвратя следващия ти въпрос ти казвам, че няма да изпратя брат ми да ме замества, защото ти ще го поквариш за пет минути… О, Пег, направи ми и резервация в хотел. Виж в „Четири сезона“. Там си бяхме направили партито на срещата на колегите от Университета.
— Джени, какво правиш? — извика Чарли Редуинг, докато сестра му затваряше телефона.
— Съвсем очевидно е — летя за Бостън, а ти няма никъде да мърдаш от апартамента ми, ще се държиш прилично и ще чакаш на телефона. Единствената друга възможност, която ми остава, е да те арестувам за измама и неплащане на пресрочени заеми — или е по-добре да се обадя на един мой приятел и клиент, за да те наглежда. Честно казано, смятам, че ще предпочетеш затвора.
— Отказвам да се подчиня на терористичните ти заплахи и повтарям: Къде отиваш, по дяволите?
— Ще открия този психопат Хоукинс и ще го спра. И не само заради теб, а заради себе си и нашите хора.
— Знам. Ще станеш за смях на всички в резервата. И това му го казах на Мак.
— Далеч по-лошо, братле. Далеч по-лошо. Всичко това, което ми наговори, води до катастрофа. Военновъздушната база в Офът е гвоздеят в грандиозния проект на този побъркан генерал. Като оставим настрана колко налудничаво звучи, ти смяташ ли, че онези голиати ще седят и секунда спокойни при най-малкия намек дори, че някой се опитва да засегне интересите на държавата?
— Какво могат да направят освен да не му обърнат никакво внимание. А може да ме затворят за измама. Искам да кажа — какво могат наистина да направят?
— Могат да извъртят такъв закон, Чарли, че да унищожат племето. Ще започнат с отчуждаване на земята, която имаме, и така ще разпръснат обитателите. Та нали точно така постъпиха при построяването на магистралите. И го направиха политици, които нямаха чак толкова голямо влияние. Какво са те в сравнение с безграничната мощ на Командването на Стратегическите ВВС на САЩ?
— Ще ни разпръснат… — тихо повтори братът.
— Ще изпратят хората на майната си, ще ги набутат в къщи, пълни с плъхове или в тесни апартаментчета, но възможно по-далеч един от друг — отвърна с кимване Ред. — Това, което в момента притежаваме, може и да не са райските градини, но поне е наше. Голяма част от старците са живели там през целия си живот. Това са човешки съдби, скрити зад сухата правителствена статистика, която по всяка вероятност узаконява националните интереси.
— Може ли Вашингтон да направи това?
— Само с мръдване на пръста, с кимване на главата и готово. Щом е застрашена сигурността на Командването на Стратегическите ВВС, няма да се спрат пред нищо.
— Пак те питам, сис — какво можеш да направиш в Бостън?
— Ще съдера задника на един генерал в оставка, братчето ми, и на всичките, които са около него.
— По какъв начин?
— Това ще реша, когато ги открия, но подозирам, че ще бъде нещо толкова шантаво, колкото е идиотска цялата им шайка… Да речем заговор, скроен от враговете на демокрацията с цел да поставят почитания великан на колене и да унищожат възможностите на нашата любима Америка да нанася изпреварващ удар навсякъде по света. А оттам — връзка с тероризма, с фанатичните араби, с недоволните евреи, с хардлайнерите в Пекин и сектата на Муун, фара-хан, фол-уел, към тях и Харе Кришна, Фидел Кастро и Бог знае какво още. Тази планета е претъпкана със смърдяща риба. Гарантирам ти, че в предварителното разследване ще хвърля срещу тях целия възможен спектър от грехове.