— Няма нищо по-обичайно от това, Сам — възпротиви се Ястреба. — В хода на това разследване бяха проведени много проучвания преди акцията да бъде счетена за необходима. Разбира се, фактът, че Броуки се намираше там, имаше известен стимулиращ ефект в началото и няма да отрека, че ми е оказал помощ при достъпа до цялата тази индианска история, но месеците проучвания бяха необходими, за да се разкрият някои, меко казано, странни далавери, които крещяха за агресивни решения.
— Решения като това да се вмъкнеш незаконно при запечатаните архиви без юридически правомощия и гаранти, които биха ти били осигурени като законна страна в евентуално дело.
— Сега, синко, е по-добре да провеждаш дадени операции извън светлината на прожекторите.
— Като да обереш банка или да избягаш от затвора ли?
— Пресилваш нещата, Сам. Това са криминални деяния, аз ти говоря за поправянето на едно голямо престъпление.
— Кой го написа? Структурата, начинът на изразяване, аргументите, преценките… твърдото отхвърляне на съществуващото положение?
— О, това не беше трудно, само малко трудоемко.
— Какво?
— По дяволите, в книгите по право има всякакви видове клишета, както и надут език за изразяване на прости неща, такъв, че можеш да откачиш, опитвайки се да проследиш безсмислиците, но звучи много официално.
— Ти ли го направи?
— Ами да. Просто работех наопаки, от простото правех мъгляви фрази и влагах малко справедлив гняв по усет, където е необходимо.
— Исусе Христе!
— Разливаш си кафето, Сам.
— Това е декларация, достойна за учебник!
— Ами, нищо не знам за това, но все пак, благодаря ти, синко. Просто я написах изречение по изречение, като всеки път сверявах надлъжно и напречно с тези книжки за училищата по право. Да му се не види, всеки би могъл да го направи, ако има на разположение двадесет и един свободни месеца, за да го напише и ако не му се пръсне главата от всичките тези абракадабри. А сега разля и останалото си кафе, момко.
— Може и да повърна — каза Девъро с треперещ глас, надигайки се от стола. Върху панталоните му, в областта на някои органи имаше петно.
— Сам, да ти донеса ли торбичка с лед, аспирин — а може би чаша от онова хубаво бренди?
— Не, недей да ми носиш, ти извор на злото на планетата. Ще слушаш моето решение.
— Разрешение ли…? Това е мой жаргон, момко!
— Замълчи — продължи Девъро, отивайки към вратата на апартамента, където се обърна. Нещастното петно от кафе върху светлите му панталони се беше разпростряло съвсем злонамерено. — На това място решавам, че часът на нашата конференция ще бъде от следобедните, а конкретното време ще бъде взаимно договорено с последваща комуникация по телефона.
— Къде отиваш, синко?
— Там, където мога да намеря блажена самота и да си събера мислите. Имам да си мисля за много неща, господин Чудовище. Отивам си в леговището, ще си взема душ за около един час и след това ще седна в любимия си стол и ще размишлявам.
— Какво?
— Ще се видим по-късно, генерал Задник — Девъро излезе в коридора и се запъти към близките асансьори.
Вратата на асансьора се отвори и Девъро пристъпи вътре, кимайки бързо по навик, към другия пътник, някаква жена. И след това я погледна. Внезапно светкавица ослепи очите му, а в ушите му изтрещя гръмотевица. Животът и кръвта мигновено се възвърнаха в ходещия труп, какъвто представляваше само преди секунди. Тя беше великолепна! Бронзова Афродита с бляскава тъмна коса и излъчващи светлина очи с озадачаващ цвят; с лице и тяло, изваяни от Бернини! Тя отвърна на вторачения му взор със скромен бърз поглед, докато очите й не се спряха на голямото мокро петно, обграждащо подутината на панталоните му. Глух и сляп за всичко, освен за красотата й и отчасти за слабостта, обхванала коленете му, Девъро прошепна:
— Ще се омъжиш ли за мен?
Глава 11
— Още една крачка напред и ще си сляп цял месец! — със скоростта на животно, преследвано от ловна хайка, привлекателната жена с бронзовата кожа отвори чантичката си и измъкна оттам малък метален цилиндър. Вдигна го пред себе си с протегната ръка, флакончето със спрей беше насочено право към лицето на Сам.
— Не! — изкрещя Сам и вдигна ръце над главата си. — Съжалявам! Моля ви! Извинявам се! Не знам какво ме накара да кажа това… изплъзна ми се от устата без да искам, като резултат от стрес и изтощение — просто психически инцидент.