— Казва, че, за да си свърши работата както трябва, му е потребна година…
— Съдът ще се вдигне на бунт!
— Но ще се опита да го направи за една седмица.
— Има я.
Манджекавало се облегна на стола си и запали угасналата си пура „Монте Кристо“ като временно удовлетворен човек. Той беше видял светлината, когато всички други, включително и Хайми Урагана, виждаха само тъмнината на пълния хаос. И така, мърльовците във Върховния съд, които може би клоняха на страната на уопотамските аборигени, бяха стерилно чисти, значи трябваше да има някакъв друг начин да си осигури малко време, за да залови този фалшив Гърмяща глава или да го надупчи като решето, или така да му разбълника главата, че онзи ще припка да оттегли цялата работа, обявявайки я за това, което е — една грандиозна измишльотина.
И така, сега разполагаха с още една седмица. А една седмица беше достатъчна щом Малкия Джоуи Савана беше сгащил натясно генерала от Осма секция с уопотамските перушини, който си беше замъкнал задника в Бостън, където, както е известно на всички, с обезпокояваща честота се случваха разни инциденти. Манджекавало издуха три съвършени колелца дим и погледна часовника си, украсен с диаманти. На Савана му оставаха още две минути до края на уговореното време за сутрешното обаждане; невидимият телефон избръмча в най-долното чекмедже на бюрото. Той се наведе, отвори чекмеджето и го вдигна.
— Да?
— Малкият Джоуи е, Вин.
— Без дълги истории, Джоуи. Знам, че миналата нощ си си взел стая до тази на евреина. И?
— Голямо раздвижване, Вин! Големият Генерал индиански вожд е тук с евреина. Миналата нощ излязоха за два часа. През това време войниците на вожда се върнаха, разговаряха с някой друг вътре и си тръгнаха преди вожда и евреина да се върнат. След това дъртият евреин напусна и остави вожда с този, който беше вътре, но преди това доста покрещяха.
— Искаш да ми кажеш, че гнездото на тези отвратителни конспиратори се намира точно до твоята стая, така ли?
— Точно така, Бам-Бам!… Извинявай, Вин, просто така ми идва на езика, нали знаеш, още от миналите дни.
— Баста. Какво друго? Въпреки че мисля, че имаме всичко, което ни трябва. Можеш ли да разбереш кой е този, който е бил вътре — поне донякъде, а?
— Охо, Вини, съвсем не беше отчасти, аз го видях. Той е някакъв психо.
— Какво искаш да кажеш?
— Както винаги, държа си вратата отворена два сантиметра, може и три, може и четири…
— И това го прави психо, така ли…?
— Не, Вин. Панталоните му.
— А?
— Беше се изпонапикал! Имаше големи мокри петна чак до коленете — и от двете страни. Искам да кажа, че се показа пред хората с пикнята по панталоните! Ако това не го прави психо, то кажи ми тогава какво, а, Бам-Бам?
— Той е бил за заблуда, ето какво е бил — заключи проницателният директор на ЦРУ. — Тук в това място, му викат „оперативен бушон“ — Интеркомът на Манджекавало светна; беше секретарката му. — Имам само две секунди на разположение, Малък Джоуи. Опитай се да разбереш кое е това влечуго с напиканите панталони, о’кей?
— Аз знам, Вини! Отидох до рецепцията и се направих на негов приятел, който го търси във връзка с някаква лична трагедия и го описах, макар че не направих голяма работа от панталоните му…
— Джоуи! — изрева Манджекавало. — Кой е той?
— Името му е Девъро и по-добре да ти го продиктувам по букви. Той бил страхотен адвокат във фирмата на големия евреин.
— Той е един гнусен анти-американски предател, ето какво е — изрече директорът. Докато записваше името, телефонът отново иззвъня; посетителите му ставаха нетърпеливи. — Стой на линия и си отваряй очите, Малък Джоуи. Аз ще държа връзка — Манджекавало затвори и прибра секретния си телефон обратно в чекмеджето. След това звънна два пъти на секретарката си. Това означаваше, че може да приеме подчинените му. Докато правеше това, взе един молив и изписа с печатни букви още едно име под това на Девъро. БРУКЛИН! Беше дошло времето на твърдите професионалисти!
Полковник Брадли Гибсън, пилот на все още неприземилия се ЕС-135, „Търсещото Око“, изкрещя в радиото си: — Вие, идиоти такива, ходили ли сте на обяд на последния квазар преди Юпитер? Киснем тука горе вече петдесет и втори час, презаредиха ни три пъти и ни се извиниха на шест езика, два от които ги нямаше даже в шибаните компютри! А сега, какво става, по дяволите?
— Чуваме ви силно и ясно, полковник — дойде отговорът от кулата за управление на полетите в Офът, използваща УТЧ обхват, известен другояче като Ултра Тропопаузна Честота, която, за нещастие, често ловеше анимационни филмчета от Монголската телевизия, но пък имаше много чист обхват над Тихия океан.