— Веднага ми докарайте на радиото най-главния ни шеф, или ще изчезна от екраните ви и ще се отправя за Паго Паго. После ще взема жената и децата! Писна ми — на всички ни писна!
— По-спокойно, полковник, има още пет самолета почти на вашия хал. Помислете и за тях.
— Ще ви кажа какво мисля за тях. Мисля, че ще се срещнем на път за автралийския регион, ще кацнем на някой затънтен остров, ще шитнем на търг на битака всичките електронни боклуци от самолета и ще вземем толкова пари, че ще можем да си основем собствена държава!… А сега повикайте на микрофона онзи клоун командира!
— На линията съм, полковник Гибсън — каза един отчетлив глас по радиото. — Тук имам непрекъснат канал към всички машини във въздуха.
— Подслушвате, а, генерале? Това не е ли противозаконно?
— Не и в този случай, хвъркатко… Хайде стига, Гибсън, а как мислиш, че се чувствам аз?
— Аз мисля, че задникът ви се чувства превъзходно в някой фотьойл вътре в някоя сграда на твърда земя, ето така мисля, че се чувстваш, Оуен.
— Предполагам, че също така мислиш, че аз съм издал тези заповеди, нали? Е, добре тогава, ще те посветя в една малка тайна, свързана с националната ни сигурност: Беше ми наредено отгоре — код Червено Плюс.
— С риск да се повторя, какво става, по дяволите?
— И да ти кажа, няма да повярваш, но и няма да мога да ти кажа, защото не схванах и думичка от онова, което казаха шлиферите.
— Какви са тези шлифери?
— Пак няма да ми повярваш. Тук долу е горещо като в ада, а те си стояха с шлиферите и с шапките и не отварят вратите на дамите.
— Оуен… Генерал Ричардс — каза пилотът твърдо, но любезно, — посещавал ли сте скоро болницата на базата?
В кабинета си командирът на КСВВС въздъхна и отговори на пилота, намиращ се на 800 мили на запад, на височина 13 000 метра. — Всеки път като звънне проклетият червен телефон ми се иска да изляза.
И, естествено, червеният телефон избръмча и червената му лампичка започна да премигва на равни интервали. — Мамка му, ето го пак!… Задръж така, Хуут, и не отивай никъде.
— Няма да отменя полета към затънтения австралийски остров, Оуен.
— О, я млъквай — заповяда командирът на КСВВС и вдигна червения телефон. — Генерал Ричардс слуша — каза авторитетно той, без да се чувства така.
— Свали ги долу, Скоти! — изкрещя полухленчещият, полуастматичен глас на Министъра на отбраната. — Свали ги долу всичките!
— Моля, бихте ли повторил, господин министър?
— Казах да ги върнеш обратно всичките, генерале! Тук малко ни се поразхлаби около врата, така че стойте долу, докато не ти се обадя и след това бъдете подготвени да вдигнете горе цялата флотилия!
— флотилия ли казахте, сър?
— Много добре ме чухте, как ви беше там името!
— Не, господин министър — каза Ричардс и внезапно почувства как го обхваща неописуемо спокойствие. — Вие ме чуйте, сър. Току-що дадохте последната си заповед на „този как му беше името“.
— Какво казахте, господине?
— Много добре ме чухте, сър и чинът ми е „генерал“, което няма нищо общо с цивилното „господине“, не че единият или другият термин ви говорят нещо.
— Проявявате неподчинение ли?
— В пълния смисъл на думата. Защо търпим такива вашингтонски помияри като вас е нещо, което никога няма да разбера.
— Да не ти е лошо, войниче?
— Да, гади ми се от теб, дребен хленчещ плъх с перука на главата, гади ми се от вас, тъпите политици, които си въобразяват, че знаят за моята работа повече от мен, който съм с тази униформа вече тридесет години! Можеш да си заложиш дирника, ще ги сваля долу всичките, Скоти, и щях да го направя и да се беше обадил, и да не беше!
— Уволнен си, войнико!
— Що не си завреш в кенефа и главата, и перуката, и всичко, цивилен тъпак такъв. Не можеш да ме уволниш, това не е ли прекрасно? Можеш да ме освободиш, и, за Бога, надявам се, че ще го направиш, но не можеш да ме уволниш. Така пише в договора ми. Дочуване и ти желая скапан шибан ден! — Генералът затръшна червения телефон и се върна отново на УТЧ радиовръзката. — Там ли си още, Хуут?
— Тук съм и ви чух, гражданино Ричърдс. Готов ли сте да изчистите кенефите за наказание?
— А този негодник готов ли е за моята пресконференция?
— Правилно… Доколкото се досещам, май се прибираме.