— Доказателствата, изровени от запечатаните архиви се оказаха автентични. Териториалните споразумения, уговорени на добра воля, са били заменени от узаконено изселване без никакво зачитане на първоначалните съглашения — и на съществуващите права върху земята.
— „Узаконено изселване“ ли? Накарали са ги да се преместят?
— Точно така. И правителството не е имало правото да принуждава уопотамите да напуснат земите си. Поне не без да заведе дело във федералния съд, на което да присъстват всички официални представители на племето.
— Как са могли да направят такова нещо? Без съд, без съдебно решение? Какво им е дало право?
— Правителството е излъгало — специално по отношение на Споразумението от 1878-а, сключено между уопотамите и четиринадесетия Конгрес.
— Но как?
— Министерството на вътрешните работи, очевидно с известна помощ от страна на Бюрото по индианските въпроси, е твърдяло, че такова споразумение никога не е съществувало и че то е измислица, съчинена от ненормални алкохолици, които си наливат огнена вода в гърлата, докато се кълчат край огньовете си… Изложението отива дотам да прави предположения относно естеството на пожара, унищожил първата банка в Омаха през 1912-а.
— Това ми е познато — каза Редуинг, смръщи вежди и загаси цигарата си.
— Би трябвало. Точно там уопотамите са пазили всички документи на племето.
— Какви са предположенията?
— Че е бил запален от федерални агенти, действащи по заповед от Вашингтон. Предполага се, че крадци са проникнали в банката посред нощ, отнесли са всички пари и ценности и са изчезнали без следа. И въпреки това, преди да избягат, явно са решили да подпалят банката, което е съвсем глупаво.
— Глупаво, но не непознато, господин Девъро. Патологичните случаи не са рядко явление, а омразата към банките има дълга история.
— Приемам, но когато първоначалното огнище на пожара е определено като подземния етаж на банката, където са били съхранявани папките с документи, и се твърди, че папките са били извадени и разхвърляни и помещенията са били напоени с газ, това те кара да се замислиш, не е ли така? Освен това, казват, че това е било най-краткото преследване, отбелязвано в криминалните хроники, при условие, че престъпниците са били видяни в Южна Америка. Естествено, аз току-що ти представих един бърз, повърхностен поглед върху нещата.
— Това е ужасно правдоподобно — прекрасната индианка-адвокат внезапно разтърси глава. — Това не може да отиде по-нататък, трябва да го разбереш.
— Не съм убеден, че може да бъде спряно — каза Сам.
— Разбира се, че може! Този катастрофален създател на неприятности Хоукинс, може просто да го оттегли — повярвай ми, Върховният съд обожава оттеглянията, дори и брат ми го е разбрал, докато се е мотал там.
— Значи той е въпросният?
— Кой въпросен?
— Младежът от племето, който е работил с Мак, но не бил си взел изпита пред комисията.
— Как да не го е взел? Искам да те уведомя, че най-малкото ми братче — моят брат — си е взел изпита и то с най-високата оценка.
— И аз си взех така моя.
— Явно — каза Редуинг без особен ентусиазъм. — Изглежда и ти си издялан от същото шантаво дърво.
— Той ли е този, за когото ти напомням? Това ли имаше предвид тогава?
— Това, което имам предвид, съветник, е, че твоят проклет генерал Хоукинс си е намерил още един Самюъл Девъро за последната си катастрофална веселба.
— Брат ти в армията ли е бил?
— Не, бил е на разположение — не на когото трябва… да се върнем на лудия генерал.
— Всъщност това е военният му прякор.
— Защо ли не се изненадвам ни най-малко? — Дженифър започна да рови за втора цигара в чантичката си.
— Хей, съветник — заговори Девъро, докато Редуинг изваждаше пакета. — Беше тръгнало добре: дръпнахте си два пъти и я изгасихте. Аз направих същото.
— Защо не оставиш на мира моя случай, съветник! Не желая да говоря за промиването на твоя мозък, нито за моите слабости, искам да говоря за Хоукинс и апела му към Върховния съд и как можем да го предотвратим!
— Всъщност, официалният термин не е „апел“, защото в никакъв съд не е било произнесено решение, което да изисква обжалване, както при апелативните процедури…
— Не смей да ме учиш на право, напикан панталон такъв!
— Това беше кафе и аз си смених панталоните, и ти се съгласи, че е било кафе.
— Това е апел в най-широкия смисъл на думата, апел за поправяне на несправедливост — каза Редуинг донякъде отбранително.
— Значи се съгласяваш с Мак. Ако всичко, което ти казах, издържи едно щателно разследване от твоя страна, значи спрямо твоите хора е било извършено престъпление. Не смяташ ли, че то трябва да бъде „поправено“?