— Страхотно!
— О, я млъкни. Хайде да тръгваме!
Кора обаче отказа да помръдне и когато Сам намекна, че може наистина да заплашват физически живота й, далечната братовчедка на един от чичовците му отвори едно тайно чекмедже с магнитна ключалка и извади оттам не един, а два Магнума, калибър 357, и двата заредени, и заяви, че тя е истинският защитник на къщата.
— Не вярвам на пистолети, Кора!
— Вярвай на каквото си искаш, Сами. На далечната попийваща братовчедка й плащат, за да се грижи за това място и ти няма да ми попречиш, разбра ли, приятелче?
— Приятелче ли…? Няма да мога да спра двете „приятелчета“, които ще бъдат тук след не повече от пет минути.
— Винаги говориш смешно, Сами.
— Казвал ли съм ти някога, че те обичам, Кора?
— Два пъти, Сами, когато се беше натряскал до козирката. А сега ти и тази със страхотните крака хващайте майка ти и изчезвайте… И нека добрият Бог на протестантите се смили над тези негодници, които ще се опитат да влязат. В краен случай, обаче, може и да дрънна на полицията; нека и те да си заслужат хляба.
Жълтият ягуар с Редуинг, прегърнала полуприпадналата Елинор на задната седалка, набра скорост по платното. На втория ъгъл се разминаха с дълга черна лимузина. Въпреки угризенията, Девъро натисна педала на газта, убеден, че Кора е равностоен противник на двама нещастници с пистолети, които имаха глупостта да търсят непознат адрес в голям черен автомобил посред бял ден. Измислената му братовчедка от другия клон на фамилията би могла да ги гръмне с Магнумите си. Откъде ли ги беше взела?
— Сам, майка ти трябва да отиде до банята! — каза Редуинг дванадесет минути по-късно, люлеейки в ръцете си Елинор Девъро.
— Майка ми никога не го прави. Този вид неща са за другите хора. Тя никога не ходи до банята.
— Тя казва, че това го има във фамилията — има предвид панталонът.
— Ще бъдем при Нани след няколко минути. Кажи й да стиска.
— „Лошите приятели на Нани“ ли? — изкрещя адвокатката от племето уопотами. Там ли отиваме?
— Ти да не би да го знаеш?
— Когато бях студентка имахме два пъти тук упражнения по правно ориентирана… ориентация. Курс по конституционна цензура, нещо от този сорт… Не можеш да я заведеш там! Отворено е двадесет и четири часа в денонощието.
— Нямам избор, съветник. Само на две-три минути е оттук.
— Тя ще си умре от неудобство!
— Нищо, има възможност да хвърли вината върху семейната традиция.
— Ти си едно момченце, понесло в себе си демоничното семе на злите духове.
— Това не ми звучи никак добронамерено, Ред. Искам да кажа, че не е в съзвучие със задушевния разговор, който проведохме в кабинета ми.
— Вече ти казах, бях се увлякла. Чух думи, които не бях чувала дълго време — много дълго време. Практикуването на правото често е в противоречие с любовта към правото. За момент бях загубила контрол над перспективното си мислене, а аз не обичам да губя контрол.
— Леле, много съм ти благодарен. Излиза, че една малка разходка в глъбините на душата може да те преобрази, без значение кой е „идиотът“, който е допринесъл за това, така ли?
— Аз мисля, че една малка разходка в глъбините на душата би била от време на време много полезна в нашата професия.
— Тогава ти си истински адвокат.
— Да.
— Към коя фирма?
— „Спрингтрий, Баел и Карпас“, Сан Франциско.
— Христе, та те са истински акули!
— Радвам се, че разбираш… Колко остава още? Майка ти едвам шепне и вече е много зле.
— Не повече от минута… Ей, ами да я закараме в болница! Искам да кажа, ако наистина…
— В никакъв случай, съветник. Това ще я постави в още по-голямо неудобство, отколкото Нани. Чайникът беше празен.
— Това още някакво клонче от племенното дърво на мъдростта ли е?… Не, сигурно не е. Кора също спомена нещо за чайници — а и ти.
— Някои неща господин Девъро като раждането, например, са ясни само на жените.
— Още един път, благодаря — за любезното обръщение каза Сам и свърна в паркинга на „Лошите приятели на Нани и други“.
— Май трябваше да спреш колата! — изкрещя Ред Редуинг, докато Сам подминаваше навеса пред входа на свърталището на Нани — Върни се сега около тридесет метра назад!
— Твоите хора заравят пленниците си до шията в мравуняци — измърмори Сам.
— Това е една възможност, която ще имам наум — каза Редуинг, отвори вратата и внимателно изкара Елинор Девъро от колата. — Размърдай се и ми помогни, иначе рейнджърът от Бруклин ще бъде най-малката ти грижа!