— Сега като виждам, че си взел под твое покровителство момчето ми, вече съм по-добре.
— Той твой ли е?
— Мой и на моя добър работодател.
— Взимай си го тогава, Пади. Той е малко чалнат, да знаеш. Аз ще гледам и двете коли.
— Били бой, няма да повярваш на това, което ще ти кажа.
— И какво е то, Пади?
— Не само че срещнах човека, но и го карах до мен на предната седалка и проведохме много съдържателен разговор с него, Били?
— Папата ли, Пади? Твоят евреин е докарал Папата?
— По-голям човек от него, Били!
— Ами, откъде да знам наистина — освен един, разбира се, но за него не може и да става въпрос.
— Позна, приятел! Самият генерал Макети Хоукинс!
— Не ми го казвай, Пади, сърцето ми ще спре и ще пукна…
— Наистина, Били Гилиган! Самият той от плът и кръв и е по-голям и по-велик отвсякога. Помниш ли как си говорехме във Франция, когато прекосявахме горите на Марна. „Дайте ни Лудия Мак и ще пробием шибания обръч на Крауц!“. И тогава той се появи за десет дни и сам застана начело, начело, Били, и се разкрещя като луд и ни каза, че можем да го направим, защото сме по-добри от тези негодници, които искат да ни оковат във вериги! Спомняш ли си, Били?
— Най-славните дни от живота ми, Пади, — отвърна Гилиган и сълзи потекоха от очите му. — Ако не броим нашия Бог Исус, той може би е най-великият човек, който Господ е пращал някога на земята.
— Мисля, че той е в беда, Били. И то тук, в Бостън!
— Не и докато ние сме живи, Пади. Не и докато в Седалището на Възпоменателния Легион на Пат О’Брайън има и един дишащ ветеран… А бе, Пади? Какво стана с твойто момче? Проснал се е на цимента.
— Припаднал е, Били. Май им върви по семейна линия.
— Мммффф…! — се чу безсъзнателния протест от гърлото на Девъро.
Глава 13
— Самюъл Лансинг Девъро, стани веднага и се дръж както подобава! — изкрещя лейди Елинор със завиден авторитет, като се има предвид, че се беше хванала за ръката на Дженифър Редуинг за по-голяма стабилност.
— Хайде, Сам — каза Пади, — хвани ми ръката, момко.
— Че той е по-лек от снаха ми, бе Лафърти — добави Били Гилиган.
— Били, ще те помоля да не употребяваш неуважителни термини.
— Откъде ли пък съм научил тия неуважителни термини, бе Пади? — попита Гилиган и се захили, докато двамата пренасяха Девъро в лимузината. — Не се притеснявай, ще ти кажа. От самия дърт пръч, Пинкъс, момко. Помниш ли, когато ти и той минахте насам и ние…
— Достатъчно, Били, и благодаря ти за помощта. Ключовете са в ягуара и ще ти благодаря още веднъж, ако го преместиш на някое място, където да го наглеждаш.
— О, не, Лафърти! — възпротиви се Гилиган. — Смятам да повикам следващата смяна и да отида право във Възпоменателното седалище на Пат О’Брайън и да събера членовете. Ако най-великият генерал, целувал някога боен меч, наистина е в беда, то той може да разчита на нас.
— Ние не можем да направим нищо, Били, докато генералът и господин Пинкъс не ни дадат заповед. Ще те държа в течение, давам ти честната си артилерийска дума.
— Славно да е името му! Да видя самия велик човек, генерала от Армията на Съединените щати, Макензи Хоукинс!
— О, това ужасно име! — избухна Елинор Девъро.
— Напълно те подкрепям, Ели — съгласи се Редуинг.
— Мммффф — долетя и приглушено ръмжене от задната седалка на лимузината.
— Не им обръщай внимание, Гилиган, момичетата нещо не са добре… Но, Били, аз не съм обещавал, че ще видиш лично великия мъж. Казах само, че ще опитам.
— И аз не съм ти обещавал, че няма да продам ягуара, Пади. Само казвам, че ще се опитам да не го правя.
— Заповядайте, дами — прекъсна го Лафърти и му хвърли един смъртоносен поглед. — Ще ви заведа в „Риц-Карлтън“, където господин Пинкъс вече е направил някои дискретни приготовления…
— Пади! — извика свестилият се донякъде Девъро от задната седалка. — Трябва да се свържа с Мак… той не знае какво става! — Адвокатът припълзя към пластмасовия телефон на автомобила.
— Дами, ако обичате? — усмихна се мазно Пади и помогна на Дженифър да настанят внимателно Елинор на задната седалка, след което затвори вратата след тях. После седна зад кормилото и забеляза, че Сам има някакви проблеми с централата на хотел „Четирите Сезона“.
— Какво искате да кажете с това всички обаждания до апартамента на Пинкъс са прехвърлени в друга стая? — крещеше Девъро.
— Успокой се, момче — каза Лафърти, докато палеше двигателя. — С мед ще постигнеш повече, отколкото с оцет.