— Апартаментът на Пинкъс, ако обичате. Да, знам, че всички разговори са прехвърлени в друга стая — Девъро затаи дъх. Най-накрая отговори някакъв хленчещ писклив глас.
— Малкия Джоуи е — каза някой, който не можеше да се разбере дали е мъж, жена, хермафродит или джудже. — К’во искаш?
— Струва ми се, че съм се свързал с грешна стая — отвърна Сам, като се стремеше да запази самообладание. — Опитвам се да открия генерал Макензи Хоукинс, два пъти носител на Медала за чест на Конгреса, герой на армията на Съединените щати и близък приятел на всички от Генералния щаб, както и на Президента, който незабавно би наредил да бъде нападнат хотела, ако животът на генерала е застрашен по някакъв начин, под някаква форма или способ!
— Ясно. Искаш да говориш с голямата клечка… Хей, Мики, тебе търсят.
— Никога няма да бъдеш повишен, ако проявяваш такова неподчинение, Малък Джоузеф! — се чу ръмжащият глас на Ястреба. — Командире Пинкъс, вие ли сте?
— … Малкия Джоузеф ли? Мак, какви ги вършиш, по дяволите?… Няма значение, нямаме време — ти си под наблюдение! Някой те следва по петите, откакто си в Бостън!
— Много добре, лейтенант Девъро, имаш напредък. Искам да кажа, че вече можеш да съобразяваш не по-зле от един печен сержант, въпреки всичките ти държавни изпити.
— Ти знаеше ли?
— Ами че то беше очевидно, след като адютантът ми докладва какво е чул на рецепцията.
— Но, нали каза, че не си знаел как се е получило!
— Тогава не знаех, но сега знам и, разбира се, не е Хайми. Не беше трудно да открия този приятел, вратата му беше открехната точно три сантиметра.
— За Бога, какво искаш да кажеш?
— Току-що ти казах, а ти трябва да освободиш тази линия. Очакваме едно друго обаждане.
— От кого?
— Командирът Пинкъс, разбира се.
— Той е на път за „Рий“.
— Ни най-малко, синко. Той и адютантите ми провеждат рейд за набавяне на помощни материали.
— Кой е този Малък Джоузеф, по дяволите… Извинявай, майко.
— Той е един симпатичен старец — отговори Ястреба, снижавайки гласа си почти до шепот, — с размера и формата на един добър нощен съгледвач, особено в хълмистата местност, но се боя, че възрастта и темпераментът му вече не подхождат на заниманието му… Това не ми е удобно да му го кажа, естествено. Може да му съсипе самочувствието, нали разбираш, лейтенант.
— Абсолютно нищо не разбирам! Какво занимание?
— Онези копелета с раираните костюми явно имат проблеми с дефицита — продължи генералът толкова бързо и тихо, че Девъро едвам го разбра. — Мамка му, синко, ние никога не сме се притеснявали за такива неща!
— Той е от Вашингтон, така ли?
— Точно така — каза Ястреба угрижено, но донякъде с нетърпение да приключи разговора. — Командир Пинкъс обясни, че е от жизнено важно значение да напуснем тази стая, за да можем да отричаме.
— Да отричаме ли?
— Чао, Сам — линията прекъсна.
— Какво става? — попита настойчиво Редуинг и се надигна от задната седалка.
— Добре ли е великият и славен генерал, момко? — извика Лафърти.
— Не знам, Пади, наистина не знам.
— Да не ме будалкаш, момко?
— Какво знаеш, Сам — зададе спокойно и предразполагащо въпроса си Дженифър, като истински обигран адвокат. — Успокой се за малко и си събери мислите.
— Престани с любезния си разпит, ако обичаш, защото точно това правя в момента. Опитвам се да схвана какво става, но това не е лесно; то е просто лудост.
— Дай тогава да обмислим заедно заключението ти, съветник.
— Да, Ред, по-добре би било… Мак очевидно държи положението в ръце и аз предполагам, че е открил човека, който го е следил. Той е прекалено опитен, за да е другояче — и е научил, че преследването е организирано от Вашингтон.
— О, мили Боже…!
— Точно както предчувствах. Това са най-лошите новини, които можехме да чуем.
— Какви по-точно, съветник?
— Доколкото подразбирам, съветник, искат да ни влошат здравето. Емисарите им в Бостън носят огнестрелно оръжие.
— Няма да посмеят! — изкрещя Редуинг.
— Необходимо ли е да ви припомням Уотъргейт или аферата с контрите в Иран, или, за да допълним списъка, половината избори в Чикаго от 1920-а насам? „Няма да смеят“ го няма в тези случаи. И даже да го има, направи сравнение между парите, похарчени за всичките тези исторически безобразия и тези, които харчи само за един месец КСВВС. Ние им отнемаме милиарди! Да не си въобразяваш, че нашите щедри батальони от предприемачи в областта на отбраната, както и техните представители в цялата страна — доставчиците от Лонг Айлънд та чак до Сиатъл — ще стоят и ще гледат, когато има макар и нищожна вероятност да се ограничат всичките тези доходни пера? Исусе, и една десета от процента от бюджета на отбраната да се отреже, те ще започнат да вият за кръв. Такова нещо може да отвори фабриките им за вампири.