— Ти си чувала за Ануи? Мислех, че съм единственият човек, който…
— Той никога не е бил адвокат — прекъсна го Дженифър, — но е обичал закона, и по-точно, езика на правото, и е превърнал голяма част от него в поезия.
— Плашите ме, индианска лейди.
— Искрено се надявам. Защото имаме един много опасен проблем на главите, съветник.
— Ако имаш предвид супербъркотията на Мак, си права — адски е ужасяващо. Но имам чувството, че ще минем между капките.
— Радвам се, че си толкова убеден — отбеляза Редуинг. — Защото аз не съм.
— „Убеден“ не е правилната дума, Ред. Нека да кажем, че съм фаталист. Съдбата може би ще бъде благосклонна към нас, ако не за друго, то поне заради комбинацията Аарон Пинкъс и Макензи Хоукинс — двама от най-способните мъже, които познавам. И ако ми се случи нещо, значи аз самият не съм на тяхното ниво.
— Ти искаше да кажеш нещо и за мен?
— Ти, лейди… В разстояние на няколко часа, от онзи глупав момент в асансьора, до сега, в този хотелски апартамент, ние преминахме през много неща.
— Предполагам, че това е най-безцветното твърдение в професионалната ти кариера — прекъсна го бързо и тихо Редуинг, все още вперила поглед в него.
— Знам, знам, но се случиха някои работи…
— Ами, не думай!
— С мен — довърши Сам — Наблюдавах те по време на това, което психиатрите вероятно биха нарекли „моменти на върховно напрежение“ и ми хареса всичко, което видях. За един човек могат да се научат страшно много неща при такива обстоятелства… Може да откриеш прекрасни неща.
— Започна да става прекалено сладникаво, господин Девъро — каза Дженифър, — и аз съм съвсем сигурна, че не му е сега времето.
— Точно сега му е времето, не виждаш ли? Ако не го кажа сега, когато го чувствам толкова силно, по-късно може и да не го кажа. Може просто да се изплъзне, а аз не искам това да се случи.
— Защо? Защото споменът за — как точно го каза майка ти — а, да, „вечната любов на живота ти“, някаква милостива монахиня, която избягала с Папата, се е върнал отново при теб? Това поредната ти лудост ли е?
— То е част от това, за което говорех — настоя Сам. — Защото този спомен избледнява, усещам го. Миналата нощ ми идваше да убия Мак, само защото е споменал името й, но сега това няма значение за мен. Поглеждам теб и вече не виждам лицето й, а това означава много.
— Да не би да искаш да кажеш, че такава личност наистина е съществувала?
— Да.
— Съветник, имам чувството, че се намирам по средата на някакъв филм на ужасите.
— Добре дошла в света на Макензи Хоукинс. И не бързай да ставаш от стола, защото ужасите могат да слязат от екрана. Как мислиш, защо брат ти си е плюл на петите? А как мислиш, защо направих всичко възможно, включително като замесих и Аарон Пинкъс, за да се опитам да избегна повторна среща с Ястреба?
— Защото това е пълна лудост — отвърна бронзовата Афродита и погледът й омекна. — Но все пак, твоят блестящ господин Пинкъс не е пожелал да отреже лудия генерал. Той явно държи непрекъсната връзка с него и работи за него, при положение, че и двамата знаем, че той би могъл най-безапелационно да прекрати тази връзка само с едно обаждане във Вашингтон и да изчисти от себе си подозренията за съучастие. Ами ти, наблюдавах те, когато говореше по телефона в колата; беше излязъл от кожата си от загриженост, независимо от възраженията ти по този въпрос. Защо? Каква е тази сила, която упражнява върху вас двамата този човек?
Сам наведе глава.
— Предполагам — истината — каза той тихо.
— Каква истина? Това е хаос!
— Да, това е така, права си, но зад него стои истина. Както с папа Франческо. То започна като най-долното престъпление в историята на човечеството, както го нарече Аарон, но зад него имаше нещо друго. Този прекрасен човек беше скован от хората около него, които се ръководеха само от собствения си егоизъм. Те се стремяха към властта, а не към прогреса. Чичо Цио искаше да отвори широко вратите, открехнати от Йоан Двадесет и трети, а те искаха да ги затворят.
Ето затова Цио и Ястреба станаха такива приятели там, в Алпите. И затова направиха това, което направиха.
— В Алпите ли? Какво са направили?
— По-спокойно, съветник. Ти попита и аз отговарям с ограничено, но достатъчно количество факти. Самите Алпи не са съществени, можеше и да е някой апартамент в Джърси сити. Съществена е истината и това е коварният план на Мак. По каквито и заобиколни пътища да минава мисълта му, той стига до някоя фундаментална истина, винаги, уверявам те и то с някой грандиозен налудничав план… Твоят народ е бил лъган, лейди, и той се е добрал до неопровержими доказателства за злостното деяние. Без съмнение, дори самото осветляване на това деяние от юридическа гледна точка ще донесе милиони. Още повече милиони ще бъдат пръснати от тези, които отхвърлят тези доказателства. Но по никакъв начин не може да се отрече намерението на генерала, което лежи в основата, ако източниците му са автентични… Аз не мога, Аарон не може, и в крайна сметка и ти не можеш.