Выбрать главу

— Моята къща?

— Мостикът на езерото?

— Вилата ми в Палм Спрингс?

— Кабинетите във Вашингтон?

— Навсякъде — прошепна отново Уорън Пийс с побледняло лице.

— Как можа да направиш такова нещо? — изрева ъгловатият Смитингтън-Фонтини със застанала накриво вратовръзка и насочено напред като истинска сабя цигаре.

— Ти презрян негодник, въобще не се надявай повече да пристъпиш прага на моя клуб — изкрещя русият Фроги.

— Предлагам ти да отмениш всичките си планове за тържеството на нашия випуск, ти презряна фурнаджийска лопата! — последва ги Дузи.

— От този момент нататък, приемам оставката ти като член на Метрополитънската общност! — натърти Муус.

— Но аз съм почетен председател!

— Вече не, не си. Тази вечер ще разпратим доклади за шокиращото ти държание. Да речем, сексуална разпуснатост, с жени и с мъже. Ние не можем да се отнасяме снизходително към такива неща! Не и нашите хора!

— Муус, Фроги, Дузи и ти, Смити! Как може да постъпвате така с мен? Та вие говорите за моя живот, за всичките тези неща, които са скъпи на сърцето ми!

— Трябвало е да се замислиш преди това…

— Но аз нямам нищо общо с това. За Бога, недейте да унищожавате вестоносеца, заради вестта, която е донесъл! Виновен е Арнолд Субагалу, Началникът на кабинета на Президента.

— Изобщо не мога да се сетя кой е този. Със сигурност не е от нас. Какво той?

— Той ми каза да ви кажа за записите на срещите ви. Той ги е направил!

— Че защо ще го прави?

— Защото той е срещу всички и всичко, което би могло да бъде потенциална заплаха за Белия дом — отбеляза Фроги. — Той е успял да предвиди всички значителни бъдещи проблеми и да вземе съответни предпразни мерки…

— По един страшно неджентълменски начин! — прекъсна го Брики.

— Като ни принуждава да правим точно това, което правим в момента — довърши русият циник, поглеждайки златният си часовник „Жирар-Перего“. — Като премахне Манджекавало с наши сили, той елиминира проблема, който самите ние сме създали, без да въвлече в това Президента… Този Субагалу е един извратен кучи син!

— Добре — каза Фроги. — Времето ми е ограничено и тъй като Смити разреши един жизненоважен проблем, предлагам да оповестиш другата неприятност, за която спомена преди малко. Говоря, естествено, за тази безочлива декларация до Върховния съд, която би предала Омаха на такобуните, или каквито и да са там, по дяволите.

— Уопотамите — поправи го Секретарят. — Доколкото знам, те са издънка на Хъдсънските мохоки, които са ги прогонили, защото не са искали да излизат изобщо от шатрите си, когато е валяло сняг.

— Хич не ни пука кои са или какво са правили в мръсните си иглута…

— Шатри.

— Ще млъкнете ли всички? — изкрещя Фроги. — Имам среща в Париж точно след седем часа… А сега, господин Секретар, какви стъпки предприехте вие, за да унищожите тази абсурдна декларация и нейното публично разгласяване? По какъвто и начин да се представи пред обществеността, ще доведе до разследване от страна на Конгреса. А това ще отнеме месеци и тогава и най-малкото нищожество ще започне да си дава мнението в Сената и в Камарата на Представителите. Тази перспектива е недопустима! Тя може да ни струва милиарди!

— Нека ви кажа първо лошите новини — отговори Държавният секретар, който вече удряше лявото си слепоочие с цяла длан, опитвайки се да овладее кръжащото си ляво око. Наехме най-добрите и патриотични шпиони с цел да научат нещо за тези малоумни съдии, които са обърнали внимание на смрадливата декларация. Не стигнахме до никъде. Дори започнахме да се чудим как са завършили факултета по право — никоя група прависти не е чак толкова чиста.

— Пробвахте ли Голдфарб? — попита Дузи.

— Първо, първо с него! Той се предаде.

— Той никога не се предаваше за Суперкупата. Разбира се, той е евреин и аз не бих могъл да го поканя на вечеря в „Юнион клуб“, но той беше страхотен нападател… Той не е могъл да открие никаква мръсотия, така ли?

— Нищо. Самият Манджекавало ми каза, че Хайми Урагана е изгубил — цитирам — „по-голяма част от твърдоглавците си“. Даже е казал на Винсънт, че този Вожд Гърмяща глава бил или канадския „Голям крак“, или хималайския „Йети“, Гнусния Снежен човек!

— Златният Голдфарб е минало — заяви тъжно изпълнителният директор на „Петротоксик“. — Ще си продам всичките картинки от дъвки „Ураган“ в най-скоро време. Мама и татко винаги са ми казвали да изпреварвам ситуацията на пазара.