— За какво говорите?
— Май ще е по-добре да говоря с оня дивия, а? Кажи на тоя задник да си извади пурата от устата и да дойде да говорим.
— Струва ми се, че е за вас, генерале — каза Пинкъс бавно и неохотно. — Някакъв доста странен приятел, който говори като пиле — поне както си представям, че говори едно пиле.
— Пробив! — извика генералът, отправяйки се с бързи крачки към бюрото и сграбчи слушалката, след което моментално закри с длан микрофона и осведоми останалите. — Старите воини, дори и боклуци, никога не се губят. Ти ли си, Малки Джоузеф?
— Трябва да поговорим, тъпако. Всичко се промени. От моя страна, вие вече не сте лошите момчета, но другите лоши момчета са по петите ви.
— Бъди малко по-конкретен, Джоузеф.
— Няма време, тъпако! Големият човек иска да си уреди среща с теб след ден или два, но той за малко трябва да се преструва на умрял, така че аз съм ви връзката.
— Да се преструва на умрял ли, Джоузеф…?
— Кълна се в гроба на леля ми Анджелина. Вашингтон наруши правилата на играта и големият човек временно загуби… Той ми каза да ти кажа, че онзи мърльо, чийто гръб ти обезвреди, но чийто врат не можа да счупиш като хората във фоайето на хотела, си е изказал и майчиното мляко в някаква фабрика за химия във Вирджиния. Понастоящем те знаят, че ти и твоята банда сте тук в Бостън и момчетата с коприненото бельо са развързали — ето, записал съм си го — СВН-тата и са ги насъскали след вас.
— СВН-тата ли? Ханибал в слонско лайно! Той СВН ли каза?
— Не бих могъл да съм в грешка, защото той ми го повтори поне три пъти и аз не знам какво означава това.
— Най-големите зверове на света, Малки Джоузеф. Аз съм ги обучавал, така че би трябвало да знам. Специалните части — Непоправимите. Те все още са в затворите и все още се опитват да убият, който им попадне с изключение на готвачите и медицинските сестри.
— Сега си наред ти и малката ти група, тъпако. Бяха ми необходими тридесет и една минути, за да ви открия — а колко ли ще им е потребно на шибаните командоси, като пристигнат в Бостън, което те може би са направили? Махайте се оттам и ми се обади в този рай на рум-сървиса, след като сте извън огъня на друсаните глави… и недейте да използвате тази шибана лимузина с тая шибана табела! — Джоуи Савана затвори и Ястреба се обърна към адютантите си.
— Евакуация! — изрева той. — Обясненията по-късно — сега няма време за тях. Адютанти, свийте две возила от паркинга на хотела и ни пресрещнете на югоизточния ъгъл. — Мак изгледа рязко Аарон Пинкъс, докато Деси-Едно и Две излитаха през вратата, а след това премести погледа си към Сам Девъро и накрая към Дженифър Редуинг. — Питате ме защо се боря с лицемерието на силните на деня, защо вадя меча срещу тези, които корумпират и манипулират, все едно дали са отпреди един век или от сега. Нека го кажа направо, по дяволите! Някой там горе е пуснал на свобода шайка психопати, натоварени с една-единствена мисия, чийто успех ще им позволи да кръстосват свободно улиците и да вилнеят из тях… Мисията е да бъдем убити, всичките. Защо? Защото сме хвърлили светлина върху едно престъпление, извършено срещу един невинен, манипулиран народ преди повече от сто години, поправянето на което би струвало на манипулаторите милиарди!
— Да ти се не види и изначалната истина! — каза Девъро, изхвърляйки мартинито си в мивката. — Хайде да се махаме оттук!
— Полицията, генерале! Аз съм един уважаван човек тук в Бостън. Те със сигурност ще ни защитят.
— Командире Пинкъс, в тази схватка със сили, лишени от всякакъв разсъдък, цивилните институции са безполезни. Как мислите съм взривявал гари от Нормандия та чак до Кай Сонг?
— Просто не мога да го повярвам — каза Редуинг, опитвайки се да запази спокойствие. — Няма да го повярвам!
— Ти ли няма да повярваш, малка индиански кобилке? Може би трябва да ти припомня за Източните компании, които обещаваха на твоите хора в цялата Среднозападна равнина, че ще бъдат преместени в далеч по-добри земи, а всичко, което намериха там, беше пустинна почва и вледеняващ вятър. Нищо не се е променило, млада лейди!
— O, Исусе! — извика Дженифър, втурвайки се към вратата на спалнята.
— Какви ги вършиш? — изкрещя Девъро.