— Iguana, Jose! — изрева Д-Едно и така изненада неосъществилия се убиец, че той изобщо не разбра как оръжието беше изритано от ръката му, нито пък разбра как бе проснат в безсъзнание от един бърз и тежък юмрук в средата на челото му.
— Изключително! — каза генералът, излизайки от сенките. — Знаех си, че има нещо в теб, синко.
— Защо не го направи ти, за Бога?
— Практика на бойното поле, момко! Всички така сме се издигнали.
— Можеше да ме убие!
— Аз имах пълна вяра в теб, сержант. Ти си съвсем готов за курса на Военното разузнаване за напреднали.
— Т’ва хубаво ли е?
— Ще поговорим по-късно. Сега трябва да съблечем тоя палячо до голо и да се махаме оттук. Всички сме между чука и наковалнята, адютант. Трябва да се съсредоточим върху следващите си ходове. И за мен, и за теб това е присъединяването към останалите някъде там на север.
— Няма проблеми, генерале. Преди да дойда тук, говорих с моя амиго по telefono в колата. Където и да идат, Деси-Две ще стои в автомобила, за да ми каже къде са.
— Добра тактика, синко… — Ястреба млъкна при звука на отваряща се врата. Двойка гости на хотела на средна възраст, излязоха от стаята си. — Бързо! — прошепна Мак и посегна да вдигне проснатото на пода тяло. — Изправи го, като че ли току-що е драйфал.
— Той излезе ей от оная врата, генерале. Още е отворена!
— Да тръгваме! — Хоукинс и адютантът помъкнаха куцащата фигура към отворената врата под изумените погледи на гостите на хотела.
— Долу има страхотна сватба, амигос! — извика Деси-Едно, поглеждайки назад. — Искате ли да ви вземем на купона?
— Не… не, благодарим — каза възрастният мъж и побърза да отведе жена си към асансьорите.
Скиорската хижа в подножието на Хуксет, щата Ню Хемпшър представляваше една недодялана, занемарена и усойна постройка, която и в най-добрите си времена не би била удостоена с повече от две звезди дори и в непретенциозна, туристическа брошура. Но все пак тя беше убежище и имаше и електричество, и отопление, и телефон. А също така се намираше на по-малко от час от Бостън и по тази причина „Аарон Пинкъс и съдружници“ я намираха за съвсем прилично извънградско убежище за адвокати, работещи по трудни дела. Тя беше станала толкова необходима, че Аарон беше решил да не я продава, а да я преустрои и ремонтира.
— Ние трябва да върнем тези две коли — каза загрижено Пинкъс на Ястреба, докато сядаха един срещу друг в дълбоките кожени кресла в бившето фоайе на хижата. — Полицейските бюлетини ще бъдат разпратени навсякъде.
— Няма защо да се безпокоите, командире. Моите адютанти ще ги префасонират за нула време.
— Не е в това работата, генерале. Това е сериозна кражба, а Сам и аз сме, нека да ви припомня — служители на съда и бяхме доброволни съучастници. Наистина настоявам.
— О, по дяволите, подробности! Добре, ще пратя сержантите да ги откарат обратно и да ги оставят на една пресечка от хотела.
— Много ви благодаря, генерале.
— След това може да вземат за временно ползване други две возила…
— Моля ви, това не е необходимо! фирмата ми има постоянен договор с една агенция за коли под наем и моят шофьор Пади може да докара тук един автомобил, а някой негов приятел още един.
— Ще трябва да докарат и адютантите ми. Още нямам готовност да ги освободя.
— Разбира се. При така стеклите се обстоятелства, аз бих се чувствал още по-добре, ако тези двама младежи са наоколо. Ето, ще ви напиша адреса на агенцията, всички могат да се срещнат там — Пинкъс бръкна в джоба си и извади един бележник.
— Аарон, погрижихме се за всичко! — каза Девъро малко по-силно, отколкото беше необходимо, влизайки във фоайето, мебелирано в алпийски стил заедно с Дженифър Редуинг. — Този магазин в Хуксет изпрати цяла кошница боклуци, а Ред каза, че може да готви.
— Как обясни присъствието ни тук?
— Казах, че целият ни първокласен колектив си съдира задниците с един куп проблеми по условни присъди.