— Защо условни?
— Те си мислят, че това звучи секси. За достоверност.
— Господин Пинкъс? — намеси се Редуинг, поглеждайки ядно към Сам за шестнадесети път през изминалите дванадесет часа. — Бих желала да използвам телефона ви, за да се обадя в Сан Франциско. Ще заплатя сметката, разбира се.
— Скъпа моя, вие бихте могла да изградите една изключително доходоносна кариера в моята фирма, но можете да не ме обезпокоявате с такива отвличащи вниманието маневри като плащане на сметки. Ще намерите спокойно място в бившия кабинет на управителя — той не е бил кой знае какъв управител и кабинетът му също не е кой знае какъв, но ще бъдете на спокойствие и никой няма да чува разговора ви.
— Много ви благодаря — Дженифър се обърна и тръгна натам, където й посочи Пинкъс Хоукинс се надигна от креслото си. — Ще отида да намеря адютантите си. Реших да отида в Бостън с тях. Малкия Джоузеф каза, че иска среща. Затова трябва да го изненадам преди официалната ни конференция… Това ли е мястото, където дават коли под наем? — Аарон кимна и Ястреба тръгна към вратата. — Ще се прибера сам. Дотогава искам тук да има две коли.
— Добре, генерале. Когато госпожица Редуинг приключи, ще се обадя на Пади и ще задвижа нещата.
— Бърза мисъл, командире.
— Бих станал и бих козирувал, генерале, но не мисля, че ще се справя.
Редуинг затвори вратата на миниатюрния кабинет зад рецепцията, седна зад бюрото и вдигна телефона. Избра номера на апартамента си в Сан Франциско и остана изненадана от факта, че от другата страна вдигнаха веднага. На линията се чу развълнуваният глас на брат й.
— Да?
— Чарли, аз съм…
— Къде ходиш, по дяволите? Опитвам се да се свържа с теб от часове!
— Прекалено абсурдно, невероятно и шантаво е, за да се впускам…
— Можеш да приложиш всяко едно от тези прилагателни и към това, което научих аз! — прекъсна я малкият й брат. — Това ненормално копеле ме е изпреварило — всички ни — измамени сме!
— Чарли, успокой се — каза Дженифър, която противно на думите си почувства как кръвното й се вдига. — Успокой се и говори бавно.
— И двете са невъзможни, сис!
— Опитай, Чарли.
— Добре, добре — В Сан Франциско, брат й пое няколко пъти шумно и дълбоко дъх и направи всичко възможно да говори разбираемо. — Без моето знание, без някой да ми е казал нещо, преди няколко седмици нашият вожд Гърмяща глава е убедил Съвета на старейшините посредством някакъв мазен адвокат от Чикаго, да го провъзгласи за единствен и абсолютен арбитър на племето уопотами за срок от шест месеца.
— Той не може да направи това!
— Направил го е, сестричке. Заверено от нотариус и напълно законно.
— Той сигурно им е дал нещо в замяна!
— Един милион долара, които да бъдат поделени между петимата членове на съвета и още милиони, които трябва племето да получи в шестмесечен срок.
— Корупция!
— Нещо ново няма ли да ми кажеш?
— Ще се борим в съда!
— Ако оставим настрана това, че ще загубим, ще направим старците за посмешище, а и много ще задлъжнеят.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Да започнем например с това, че чичо Орлов взор е купил един старчески дом в някаква пустиня в Аризона за най-възрастните членове на племето, в който няма да има водопровод през следващите стотина години. Или леля Еленов нос, която е инвестирала от името на жените в племето в някаква петролна сонда на Четиридесет и първа Улица и Лексингтън Авеню в Ню Йорк Сити, или може би, братовчедката Антилопови крака, която е купила контролния пакет акции на една спиртна фабрика в Саудитска Арабия, където не само не произвеждат алкохол, но не го и консумират!
— Та те всичките са над осемдесет години!
— И са признати като умствено здрави, което е потвърдил и съдът в Омаха.
— Не мога да повярвам, Чарли. Прекарах с Хоукинс по-голямата част от следобеда и след едно разгорещено начало се сработихте. Само преди два часа той беше толкова искрено разкаян, толкова убедителен. Той ми каза, че нашето корпоративно обединение е правилно нещо, и, че той ще се подчини на всичко, което одобри Съветът на старейшините.
— А защо не. Нали той е Съветът на старейшините.
Глава 16
Дженифър изхвръкна от малкия кабинет във фоайето и експлодира в пространството пред себе си:
— Къде е той? — гласът й предвещаваше гръмотевична буря, а в очите й бляскаха светкавици. — Къде е този кучи син?
— Очевидно имате предвид Сам — отвърна Аарон Пинкъс и посочи вратата, водеща към кухнята. — Той каза, че си е спомнил къде е скрил една бутилка джин, за да не могат да я открият колегите му.