— Не, не говоря за този кучи син, имах предвид другия! Бизона идиот с медения език, на когото предстои да изпита върху себе си яростта на сиуксите и команчите едновременно, въплътена в една дъщеря на уопотамите.
— Нашият генерал ли?
— Къде е този негодник?
— Ами, с дълбоко съжаление, но и с известно облекчение, ще ви съобщя, че той отиде в Бостън с двамата си адютанти. Спомена нещо за среща с някакъв човек на име „Малък Джоузеф“, който по всичко изглежда е персоната, която му се обади в „Риц-Карлтън“.
— Знаете ли какво е направил този ужасен човек?
— Прекалено много ужасии, за да се поберат в енциклопедия със среден размер, предполагам.
— Той е купил нашето племе!
— Каква изключителна постъпка! Как е било възможно да го направи?
Редуинг разказа на известния бостънски адвокат всичко, което беше научила от брат си, Чарли.
— Може ли да ви задам един-два въпроса, може би и три?
— Разбира се — каза Дженифър и се тръшна в коженото кресло до Пинкъс. — Измамиха ни — добави тихо и обезкуражено. — Наистина ни измамиха!
— Не е задължително, скъпа моя. Да започнем със Съвета на старейшините. Те сигурно са мъдри и славни хора, но били ли са официално посочени като законни представители на племето уопотами?
— Да — измънка Ред.
— Моля?
— Идеята беше моя — каза Дженифър малко по-високо, с отчаяние в гласа. — Това им възвърна гордостта, от която те отчаяно се нуждаеха, и аз изобщо, изобщо, не съм предполагала, че те ще вземат някое важно решение без да се допитат до мен или в случай, че пренебрегнат мен, поне до някой друг от нашата група.
— Да, виждам. А има ли някъде в договора клауза, споменаваща, че избраните деца на племето могат да контролират решенията на Съвета на старейшините?
— Не, това би било унизително. Както и при източните народи, „лицето“ е страшно важно за индианците. Ние просто бяхме сигурни — поне така предполагахме — че ако възникне някакъв проблем, един от нас ще бъде извикан… Откровено казано, аз.
— Звучи правдоподобно.
— Разбира се.
— Но официално, в документите няма никаква клауза, която да хвърля светлина и да уточнява функциите на вашата група?
— Не… Казах вече, това би наранило гордостта им. Да включим такова условие би означавало, че има друг съвет над Съвета на старейшините, а племенната традиция не би го позволила. Сега вече разбирате ли какво искам да кажа? Този ужасен човек притежава пълен контрол над племето. Той може да говори и върши каквото си пожелае от негово име.
— Предполагам, че винаги ще можете да го привлечете под съдебна отговорност за измама. Но, ако направите това, ще трябва да разкриете истината, а това е изключително неизгодно по очевидни причини. Освен това вашият брат има право — може и да загубите.
— Господин Пинкъс, Съветът на старейшините се състои от пет човека — четиримата са на по осемдесет години, а петият е на седемдесет и осем. Никой от тях няма необходимата подготовка да се занимава с такава сложна правна материя.
— На тях не им е необходима „подготовка“, госпожице Редуинг. Те просто трябва да са достатъчно компетентни да разберат тази сделка, предимствата от нея и отговорностите. Аз мисля, че те отлично са разбрали всичко и веднага са приели предложението.
— А аз мислех, че това е невъзможно!
— Хайде стига, скъпа моя, един милион долара в брой и обещание за още много милиони в кратък период от време! В замяна на какво? На временното притежание на това, което те добре знаят, че не представлява нищо повече от една церемониална титла, в най-добрия случай. Изкушението е било прекалено голямо… „Дайте да позволим на белия човек да се позабавлява няколко месеца, какво толкова лошо ще стане?“
— На сделката не са присъствали всички членове на племето — настоя Дженифър.
— Не е било необходимо. Ако всички делови преговори изискваха цялостно представителство на всички засегнати страни, нашата икономическа система щеше да се срине и вие го знаете.
— Но не и когато става въпрос за измама.
— Наистина, но как ще докажете, че е имало измама? Доколкото разбирам, той е обещал милиони на базата на една евентуална промяна на положението на племето, което би ги направило по-богати отколкото са си ги представяли и в най-разюзданите сънища, а след това е подкрепил предложението си с един милион долара суха пара на ръка, както се казва.
— Те не са разбрали! Те не са осъзнали, че той има намерение да ги направи ищци в най-взривоопасното дело срещу федералното правителство в националната история. — Господи, Командването на Стратегическите ВВС!