— Да не би да сте затънал в някакви гущерови лайна, Командире Y?
— Казах ви, сблъсках се със собственото ми отстраняване. Аз съм finito, костите ми вече са морска сол!
— Страшно съжалявам, боецо… Горе главата, командире, докторите не винаги знаят всичко.
— Моите доктори знаят, защото не разбират и бъкел от медицина!
— Аз имам друго, може би трето виждане по въпроса…
— Генерале, ако обичате! Става въпрос за това, което ви обясних преди малко. Известни сили очакват да ме видят вкочанен до един, два дни и така и ще стане. — По-точно, така ще изглежда, че е станало — защото докато съм умрял ще мога да работя във ваша полза, така както и в моя собствена.
— Аз не съм кой знае колко религиозен човек — заключи дълбокомислено Ястреба. — Честно казано, видял съм доста пролята кръв, заради онези фанатици, които се кълнат, че ще убиват всеки, който не мисли като тях. Историята е пълна с такива фъшкии, но аз не си падам по тях. Всички ние произхождаме от онзи червей, изпълзял навремето от водата или от онази светкавица, която е вкарала примитивен мозък в главите ни. Така че никой няма правото да претендира за изключителност.
— Това дълга история ли е, генерале? Защото, ако е, нямам време да я изслушам.
— По дяволите, не, кратка е. Ако вие сте мъртъв, командире, то тогава сто процента не младата тревичка на гроба ви ще е тази, която ще действа от ваше име. Нещо не ми се връзвате в представата като кандидат за възкръсване.
— Исусе Христе!
— Дори и той да е успял, за вас не ми се вярва, боецо.
— Аз няма да съм мъртъв, генерале — просто ще изчезна като че ли съм мъртъв, capisce?
— Не съвсем.
— Както ви казах, сега работим по този въпрос. Жизнено важно е моите врагове — вашите врагове — да помислят, че аз съм вече извън сценария…
— Какъв сценарий?
— Този, който завършва с мъртвия ви задник и тези на всички около вас, които са замесени в уопотамските ви фъшкии!
— Ще се направя, че не съм чул тази ваша забележка.
— У плете ми се езика, кълна се — о, забравете я! Исках да кажа благородното ви дело в защита на онеправданите хора, така харесва ли ви?
— Точно на мушката, командире.
— Вижте сега, докато аз съм уж мъртъв и вън от сценария, моите хора ще работят на Уолстрийт. Те ще раздуят цената на акциите на КСВВС до небето на базата на внезапна преоценка от страна на Пентагона. А след това вие ще влезете във Върховния съд и те ще се сгромолясат — също като атомна бомба върху кредитите си, които се опират на проекти, и тогава момчетата от хайлайфа, които няма да могат да си платят сметките, ще отидат да чистят кенефи в Кайро! Чатнахте ли, генерале? И двамата получаваме това, което искаме!
— Струва ми се, че долавям у вас определена враждебност спрямо тези хора.
— Така е, Вожде Гърмяща глава! Те искат да ни заврат в калта — всички нас!… Ще координираме действията си чрез Малкия Джоуи. Дръжте връзка с него.
— Трябва да ви кажа, командире и ще го кажа тук, пред Джоузеф, аз наистина мисля, че той не отдава никакво значение на всекидневната координация. Единствената възможност да се свърже човек с него е, когато не звъни на рум-сървиса.
— Лайняна глава! — изрева Джоуи Савана.
Нос Уест, 24 август — Винсънт ф. А. Манджекавало, директор на ЦРУ и гост на яхтата „Дадено Бейби“, се смята за загинал в морето заедно с капитана и екипажа на 34-футо-вия плавателен съд, напуснал Нос Уест вчера сутринта в 6:00 часа за злополучно риболовно пътешествие. Според метеоролозите внезапната субтропическа буря се извила откъм Муертос Кейс приблизително в 10:30 сутринта и почти веднага се насочила на север, далеч от бреговата линия, но право на пътя на яхтата, която се е била отправила на изток към рибните полета при кораловите рифове. Издирването от страна на Крайбрежната патрулна авиация и патрулните кратери ще приключи на разсъмване, но надеждата да намерят оцелели е малка, тъй като се предполага, че яхтата се е разбила в рифовете и е потънала веднага.
След като чу новините, Президентът направи следното изявление: „Добрият стар Винсънт, голям патриот и превъзходен военноморски офицер. Ако е трябвало да си отиде, то аз съм убеден, че би одобрил морските глъбини за свое последно земно убежище.“