- Защо толкова късно?.. Или може би сте подранили за вечеря? - попита с обичайната си усмивка Сен Клер, докато чакаше ред да се измие.
Рандолф Грин дигна към него хлътналите си очи. Той не обичаше особено много съученика си и затова избягваше да го гледа или пък, като сега, дълго задържаше поглед на лицето му.
- В последния момент ми докараха един дългокрак, кокалест арабин, като вас, Джордж - каза той.
- Нямате ли помощници?
- Случаят бе интересен... Не го лови упойка! А трябваше да му се отрежат и двата крака.
- О!.. - изпищя пребледнялата фрау Валдхарт. - Но ние смятаме да обядваме, докторе!
- Обядвайте, госпожо. И аз обядвам! - Грин отряза голямо кърваво парче от бифтека и го поднесе към устата си.
- Не, не искам месо! - развика се Матилда на дотичалия след тях прислужник. - Дайте ми нещо... картофи... не, грах, моля.
- Госпожата е права! - присъедини се веднага към нея Хирш. - И аз не бих могъл да взема нито хапка от тия меса. Имате ли пуйка, Бепино?
Прислужникът, къдрокос италианец с хитри очички, син на Позитановия слуга Паоло, кимна и заслуша по-нататък поръчката му.
Внезапно Грин, който дъвчеше, каза:
- Да, дяволска работа е войната.
- Вие ме учудвате, Ралф! - извърна се цял към него майорът.
Докторът продължи да дъвче и не го погледна.
- Дяволска работа! - повтори той, сякаш не беше чул думите му. - Едни се стрелят... а други трябва да ги режат, да ги кърпят... А после да ядат и те!
- Охо!.. Минаваме в сферите на философията!
- Напротив - рече Грин и си отряза ново парче от бифтека. - Мръсна реалност... Ще позволите ли да ви разкажа един виц, госпожо Валдхарт?
- Моля! Само да не е пак за... рязане... и...
Жабешката уста на доктора още повече се разтегна.
- Ще ви хареса - кимна той. - Един паша (вицът е местно производство, Амир, вашенски - научих го от новия ви комендант!), та един паша тръгнал на хаджилък...
- Оставете вицовете! - прекъсна го мистър Гей. - Видяхте ли обесения, господа?
- Какъв обесен?
- Обесен!..
- Кога?.. Къде?..
Сен Клер и Амир размениха поглед.
- О, господи! - развика се изплашена немкинята. - Но вие наистина сте решили да не обядваме!..
- Аз присъствувах! - каза Една Гордън. - Гей също. Тъкмо разправяхме на доктора.
- Всички кореспонденти бяха. Само вие, скъпа госпожо Джаксън!
- Съжалявам, Гей... О, как съжалявам, наистина! Това би обогатило моите впечатления... - И тя погледна към Амир, но той бе извил очи към прозореца и безучастно наблюдаваше как вън дъждът плющи.
- Не, не съжалявайте - прекъсна я Гей. - Ето, и с тоя последен случай... Моите впечатления наистина са пребогати... Уверявам ви, често ми се е случвало нощем да не спя!
- Когато се върнете в метрополията, най-добре е да се прегледате на психиатър, драги мой! - усмихна се Сен Клер.
- И ще го сторя - каза с неочаквано възбуждение кореспондентът. - Ще го сторя, дявол да го вземе...
- Ол райт!
- Нека се срамуват тия, дето нямат нужда от лекар!
Думите му прозвучаха остро, дори обидно, и за известно време всички замълчаха. Чуха се само леките стъпки на Бепино, който се изкачваше по стълбата с поръчаните ястия, и плющенето на дъжда вън.
- Но разкажете най-сетне за тоя ваш обесен! - наруши неловкото мълчание Маргарет.
Пъргавият Бепино наслага на масата чиниите, които носеше, изтича за останалите и докато изгладнелите дами и господа обядваха, мис Гордън с неприсъща на лековатия й нрав изчерпателност разказа всички подробности на онова, което се бе случило. Тя започна направо с мосю Оливие, кореспондента на "Фигаро", който бил донесъл в болницата новината, че на Солни пазар дигат бесилка. Но после Една се отплесна, разправи съня си, който, според нея, стоеше в някаква връзка с бесилката и че тоя сън тя съобщила още сутринта на добрата мис Пейдж, която за съжаление тоя път не могла да го изтълкува правилно. Отклоненията и подробностите сами по себе си бяха любопитни и разказът може би дълго щеше да се заседи на тях, ако нетърпеливата Маргарет не попита направо:
- А кого всъщност обесиха?
- Някакъв селянин - каза Една Гордън.
- О... А пък аз не знам защо си представлявах...
- Може и да не е селянин - защити го милосърдната сестра и съблазнителните трапчинки по двете й бузи затрепкаха. - Гей, нали казваха, че е руски агент! Не е изключено тогава да е преоблечен руски офицер...
- Не бъдете толкова, наивна, Една!
- Но защо, Гей, нима...
- Вие чухте там, че току-що е докаран от табиите!.. Това е просто някакъв шоп...