- Табиите? - сети се Маргарет. - Капитан Амир! Майоре!.. Не е ли същият, когото ние видяхме?
- Не разбирам защо си губите времето - рече презрително Амир.
- Как - възрази оживено Сен Клер, - нека говорим! Но дали е оня, руският агент, наистина, или е друг?.. Попитайте нашия общ приятел Джани бей, драга моя!
- Ще се уверите, че беше руснак! - каза с предишната разпаленост милосърдната сестра.
- Но, Една! Чухте, че той извика по български...
- А откъде всъщност мога да знам дали е български или е руски, Гей?
- Вие ако не разбирате, други разбират, мила моя... Аз донейде вече разбирам... Големият Том от "Стандарт" също разбира по нещо... Всичко беше много ясно, господа! - извърна се към мъжете развълнуваният мистър Гей. - И всъщност не мислете, че ме учудва бесилката. Порази ме само спокойствието на тоя човек. Доктор Грин преди малко ни разказа за някакъв подобен случай, още по-...
- Оставете - прекъсна го начумерено Грин. - Говорете си за вашия...
- Нашия! - усмихна се горчиво Гей. - Толкова смърт вече съм видял, че... Но признавам, тоя ми е пред очите! Качи се, попипа така, с вързаните си ръце, въжето... Ще рече човек, опипва го дали е здраво! И представете си, сам го надяна на врата си...
- Ако не го надене той, други ще му го надянат.
- И тъй да е, капитане!.. Но думите, думите бяха многозначителни...
- Какви думи? - попитаха в един глас неколцина, но между тях не бяха нито комендантският адютант, нито майорът.
- Които ги каза на Джани бей и на другите с него.
- Е, какви са?
- Гей, вие само изостряте любопитството ни!
- Аз ги имам записани, скъпа Маргарет! Щом желаете... След това две от заптиетата потвърдиха, че точно това е казал!.. Слушайте... "Аз отивам, мина ли край пъкъла, ще река там, че и вие идете, да ви сторят място".
- Остроумно, остроумно - закима Сен Клер, докато другите се смееха. - Е, капитане, чуваш ли закъде ви гласят вашите раи?
Амир дигна презрително рамене и се ухили.
- Беят не заповяда ли още един път да го обесят?
Но фрау Валдхарт вече съвсем се отегчаваше.
- Какво смешно намирате във всичко това? - учуди се тя. - Доктор Грин, по-добре да бяхте разказали вашия вид!
Грин се бе замислил нещо, дълбока бръчка се бе врязала между дебелите му вежди и той не я чу.
- Хело, Ралф! Пак някое откритие ли? - провикна се от другия край на масата майорът.
Докторът дигна глава, срещна очите му и неочаквано каза:
- Аз трябва да вървя...
Половин час по-късно от клуба излязоха и останалите дами и господа.
Смрачаваше се. Дъждът беше поутихнал, но облаците още по-ниско прихлупваха града. Баронът отиде с двойката Валдхарт. Сен Клер живееше в една и съща посока с Една Гордън и за капитан Амир остана да изпрати Маргарет. Случайност ли беше това, след като и двамата силно го желаеха?
Макар че се бяха виждали вече неведнъж, те за първи път оставаха дотолкова сами и още щом го съзнаха, безмълвно, трескаво съучастничество се породи между тях. Нямаше нужда от шеги, от двусмислия. Те се поглеждаха един друг многозначително и бързо и всеки си мислеше, че обстоятелствата се слагат точно тъй, както ги е искал той.
Амир седна насреща й, но тя мълчаливо му посочи мястото до себе си и той веднага се настани под надвесения гюрук, рамо до рамо, бедро до бедро.
- Карай! - извика той на файтонджията.
- Къде?..
Амир се поколеба. Къде наистина да я заведе? В дома си? Той имаше две жени и също толкова деца, а като се прибавеше и майка му, и слугите... Но къде тогава, къде? Нима се изпуска такъв шанс!.. Как не беше предвидил... Може би у Халид? Не, в такова време възможно е приятели да са му надошли, табла да играят. У шурея му Джани бей има подходящо място, но Джани бей е мръсник и с него мъчно може да се излезе наглава. Той и без това искаше от Амир да изгони първата си жена, бездетната, и да остави само Есма, сестра му... Луд човек, разсъждаваше с неподходящо за мига озлобление младият капитан. Води се по ума на Есма. А той ги държи и четирите в харема!.. Не, за у Джани и дума не може да става... Няма къде да я заведе без предизвестие. Градът е толкова препълнен, та виж, че станал за смях пред новия комендант с тая чужденка...
А защо не в нейната къща? Ония гяури ще си затворят устата, къде ще идат!
- Карай в дома на Радой ефенди, търговеца!
- На Куру-чешме ли?
- Срещу чешмата.
Файтонът затрополи, забърза по безлюдните, плувнали във вода улици. Не се бяха сетили да запалят фенерите и макар че часът беше едва пет, мракът се сипеше заедно с дъжда все по-гъст и призрачен.
Той хвана ръката й. Тя не се отдръпна. Изви се, прегърна я през рамото. Тя опря глава о неговата. Изведнъж той я сграби силно, преви я, заби стръвно устни в устата й, зашари по талията, по гърдите...