- Ти... не разбрах, нещо там с италианеца се посдърпа май? - попита Радой недоволно, като се взираше в лицето му.
- Остави го - рече раздразнено Филип. - Неслучайно Сен Клер го нарича русофил... Няма да се учудя, ако излезе накрая руски агент!
- Е, е... Да излиза, какъвто си ще! Ти гледай да бъдеш добре с всички... Слушай! - наведе се Радой към него и зашепна, та да не стига разговорът им до файтонджията. - Ония там твоите... много-много вече да не ги разправяш! Че видиш ли какво става! Отваряй си ума! - прибави той строго, заплашително, забравил за миг доброто си настроение.
- Виждам по-добре от теб. Не ме поучавай!
Радой примигна, изненадан от резкия му тон, ядоса се, озлоби се, каза едно: "Какво?.. На баща си ли говориш така?", но после предишната му веселост пак се върна и той рече поучително, като размахваше в тъмнината дългия си показалец.
- Светът се люлее, момче!.. Една планина ни дели, помисли си!..
- Англия никога не е губила.
- Не я знам губила ли е или не е губила, но е далеч. А пък войната, тя е ей там, в Орхание!.. Нали ти разправяше, че махнали Мехмед Али? Да не мислиш, че е от хубаво!.. И ти, Недке, чувах те напреди все разпитваше нещо твоя консул... Какво там ти разправяше?.. Сюлейман паша... Сюлейман паша... Нали не ви разбирам по французки.
- Сюлейман ли? - дигна към нея глава Филип. - Главнокомандуващият? Какво с него?
- Нищо - каза тя.
- Как нищо? Нали сте говорили?
- Може да сме говорили - каза тя, лъжеше го и го гледаше право в очите, без да трепне. - Не помня...
Нещо в гласа й се стори чуждо на Филип, смътно го засегна и той щеше да я попита защо е такава, когато файтонът изви покрай чешмата с трите чучура и спря пред тях, точно под фенера.
- Я! Портата отворена! - рече ядосано Радой. - Слизайте де!.. Ама дядо ви вече съвсем взе да изкуфява. Ще ни оберат...
Той не завърши думите си. Някой стоеше гърбом в сянката на отворената врата и когато тоя някой се извърна, и тримата видяха, осветено от фенера, мургавото лице на капитан Амир. Зад него, загъната само в пеньоара си, Маргарет Джаксън го изпращаше.
- Я, че слука! - каза турчинът, приближи, блесна с очите си и упорито ги спря на Неда, която слизаше от файтона. - Тъкмо се чудех как да си ида...
Той кимна на мисис Джаксън, измърмори нещо за сбогуване, което Радой не разбра, и едва изчакал девойката да слезе, с един скок се озова във файтона.
- Карай, Сали! - извика той.
Сали изплющя уморено с камшика и разтърси поводите.
Амир се отпусна на седалката, облегна се и се изпъчи горделиво. А очите му още един път се спряха на изплашената от тая неочаквана среща Неда и той незабележимо се усмихна.
- Лека нощ, бей! Хубави сънища! - закланя се след файтона Радой и се подсмихваше на свой ред, и ругаеше в ума си, докато синът и дъщеря му, всеки посвоему смутен, тръгнаха към отворената порта, дето бе потънала Маргарет.
31
У съседите Будинови старият Слави също се беше разнежил. Като се боеше да не издаде чувствата си, защото въпреки привидната си строгост в душата си той беше свенлив човек, Слави сумтеше, мъмреше малкия Славейко безпричинно и се показваше най-строг към Андреа, сиреч към оня, който беше причина за разнежеността и за вълненията му. Помисля ли какво е могло да стане, косите ми настръхват, казваше си той, колчем разговорът свърнеше към днешното произшествие на табиите.
- Стига, Коста! Стига си разправял... Стига разплаква майка си! - извика най-сетне Слави. - Нали си го знаем... Луда глава! Ще има да пати!..
- А какво трябваше да направя, според тебе? Като ония пъзльовци ли! - сопна се Андреа, хвърли ядосано вилицата и се дръпна назад в стола си, тъй като те бяха в кухнята и вечеряха. - Клетникът, той и тъй остана сам... Те са виновни за смъртта му, те!
- Ами оня пъпчив чауш! - развика се Коста, възбуден, че тъкмо той разказа за табиите, защото Андреа през целия следобед не бе продумал нито слово. - Ами кривокракият... И Амир, дето се изтърколи...
- То е друго! Те са си такива.
- Андреа е прав - каза Климент и внимателно обърса с кърпата меките си мустаци. - Ако там всички наши се държаха разумно, тактично... Имали сте такъв шанс с консулите. Трябвало е вкупом да заявите - така и така... И тогава би се обяснило!.. Щеше да се размине.
Коста веднага кимна.
- Вярно, трябваше, ама на!..
- Трябвало - сви презрително вежди най-младият брат. - Лесно се говори оттук! А да ги видиш как побягнаха - същи овце!