А ето, че Климент продължаваше:
- Равенството - каза той - е понятие не само юридическо, но и нравствено. Както всеки човек има право да живее, да обича, да има семейство... Така и правото да се чувствуваш... не, не само да се чувствуваш. Тази не е точната дума... А да бъдеш равен на другия... Да, това е един неотменим, свещен закон на естеството... Спомни си, Андреа, за великата французка революция! Как тя прокламира правата на човека и гражданина...
- Остави я ти сега французката революция! Кажи ми...
- Какво?
- Кажи, в бъдещата наша държава и сегашните туркофили ли, и сегашните ли - и те ли ще имат равни права с нас?
- Това е друго.
- Не, не. Отговори ми направо!
- Е, щом настояваш... Добре. В една правова държава...
- Ти пак: правова държава! Аз те питам...
- Не ме прекъсвай тогава! - рече ядосано Климент и се раздвижи в стола си. - Да. И престани да крачиш... и да заничаш все из тоя прозорец... Дявол да го вземе, какво толкова ги гледаш там?!
- Моя си работа!
- Твоя... но се излагаш. Караш ги да се чувствуват още по-важни... Човек, братко, може да ненавижда някого, може да го мрази, но в постъпките си той е длъжен да се издигне над личните си чувства.
- Моите лични чувства... са си мои! Кажи, каквото те питам за чорбаджиите?..
Ей ги, че се скараха, разтревожи се старият Слави. То кога ли се е започвал разговор с Андреа, без да е свършвал с разправии и дандании... И какво ще му прави толкова честта на оня пладнешки разбойник да му гледа в къщата! - все повече недоволничеше той, сетил се с озлобление как сутринта тъстът на Радой пак бе прикоткал неколцина купувачи едва ли не от вратата на собствения му дюкян.
- Ти току-така няма защо да поставяш чорбаджиите в един кюп - рече Коста. - Какво ти е направил например бай Димитър Трайкович? Напредничав човек. Или хаджи Коцев? Ами че той е брат на Госпожата!
- Изреждай, изреждай!.. Що не оправдаеш и хаджи Мано! И хаджи Теодосие... И оня, архимандритския... Мютесарифски ибрикчии!.. Сложи и нашия съсед - макар че той не е от простите чорбаджии, той политика с чужденците върти; платове внася - деца изнася...
- За чорбаджиите и изобщо за вината на нашите туркофили законът ще си каже думата - намеси се докторът. - За това са парламентът, съдебната власт. Въпроси като тоя не трябва да се решават предварително, Андреа, инак рискуваме да сме пристрастни.
- Светът да се преобърне, ти изглежда ще си бъдеш все същият!
- Везните на закона ще дадат всекиму заслуженото, братко. А след това равенство - пълно, неотменно, както казах... Зачитане на собствеността! Уважение към всеки едного - като личност, като гражданин и член на обществото, на държавата ни!.. В противен случай би се дало криле на произвола; би настанал хаос. И тогава няма да се различаваме много от сегашна Турция.
- А ще се различаваме ли много, ако всичко бъде точно тъй, както ти го казваш; и само толкова? Ще се различаваме ли от сръбското княжество? От румънското? От някое друго княжество или кралство, или царство?..
- Не те разбирам.
- Не те разбираме, Андреа! - обади се от другата страна на стаята и Коста.
Но Андреа изглежда и не погледна към него, тъй като продължи да говори само на доктора със същия възбуден, предизвикателен тон:
- Виждам, че в твоята глава има единствено парламенти... разделение на властите... По какъв чешит, питам аз? А? По руски? По английски? По американски?
- С тебе не може да се говори.
- Не говори тогаз, а слушай! Но не се обръщай де! Аз как търпях...
- Спри се поне на едно място, че вече ме дразниш с твоето трополене!..
- Търпях, слушах, дявол да го вземе... Макар че на устата ми беше все едно: за най-важното...