- Кажи го де? Защо не го казваш?
- Кажи го ти!.. Аз дори не те разбирам.
- Ама наистина, съвсем нищо не разбираме, бе Андреа! - викна раздразнено и Коста. - Всеки си мисли своето за най-важно! Аз, да кажем, ако дюкяна...
- Ти пак с твоя дюкян и твоето семейство!.. Хей!.. Върви спи при жена си; какво се вреш да приказваш неща, които не разбираш... Тук въпросът, който Климент избягва, е: кой ще е отгоре? Да! Кой ще е начело на държавата? Защото в това е същността на въпроса. За това са страданията... Наистина ли ще бъдем свободни?
- Че щом Русия прогони турците...
- Турците, Коста, са едно. Едната половина... Ние с това и започнахме - че свършва тяхната!.. Но няма ли и помежду нас турци, а? Да ви ги изреждам ли? Кой държи имотите - ханове, чифлици, дюкяни, къщи... Колцина са? На двете ми ръце се броят... Хаджи Мано... Хаджи Теодосие... Желявеца... чорбаджи... какъв беше там... и хаджи Коцев... Оня, думбазинът, архиерейският... Не, не на двете ми ръце... Като почна да ги изреждам, ще излязат три пъти по толкоз. А, разбира се, и нашият многоуважаем съсед Радой Задгорски, голяма фирма, по европейски образец. Той за имот толкова не ламти, макар че и имотец има. Него парите го блазнят, златото... представителство... чужденци... Друг сорт, различен от тия, дето ги изредих, простите чорбаджии де...
- Ще ни обясниш ли най-сетне какво общо има всичко това с държавното устройство? - запита сухо Климент.
- Ама ти прекаляваш, Андреа - обади се веднага и другият брат. - Че тъй де... Печелили хората - купували!.. За бай Радоя - остави го ти бай си Радой! Сам го каза, той е друг чешит.
Андреа наистина ги приказва ни в клин, ни в ръкав, разсъждаваше бащата, слюнчеше и хапеше незапалената си цигара. Какво пък сега в парите на хората се хвана. Все едно да дойде някой на мене да се меси какво изкарвам и колко изкарвам... И учудването му, негодуванието от Андреа бе така голямо, че без да съзнава, той беше готов да оправдае дори и золумлуците на Радоя (така наричаше той неговите дръзки, често пъти безскрупулни спекулации).
- Добре тогава!.. Добре, щом се преструвате, че нищичко не разбирате! - викаше отвътре Андреа. - Сега ще ви покажа защо са ви дебели мозъците и не поемат...
Коста се разсмя, разкиска се. Леглото заскрибуца.
- Тихо - каза с предишния суховат глас докторът. - Нека да го чуем... Винаги все той знае!
Пак скръцна леглото. И столът се размърда. Но гласът на Андреа не се чу.
- Казвай де!
Стъпките в стаята се отдалечиха, обърнаха се, спряха се. Изведнъж гласът му - силен, висок, бърз, без да се прекъсва - заприижда през вратата и изненадан от тоя бурен порой, Слави едва успяваше да отличи застигащите се думи.
- Такава държава... държава, която ще я управляват пак турските мекерета - с парите си, с хитростите си! Тук въпросът, който Климент избягва, е: кой ще е отгоре? Да! Сигурно и княз ще ни сложат? И княз ли? И цар... Аз те питам - внимавай! - не мислиш ли, че може и да не решава въпросите парламентът! Че може и други тогава да се намесят... някои царе... императори? Нали сме свидетели как беше в Румъния! И преди това в Гърция!.. Гарван гарвану око не вади! И от кукувиче яйце славей не излиза!..
- Всъщност той е прав де, бате, то си е тъй...
- Говори по-нататък.
- И ще говоря... И да не искаш, ще говоря...
- Искам.
- Не ни трябва нас такава държава, чорбаджийска държава...
- Само не ми изкривявай думите.
- Добре... ти си за закона, чух! А да ви кажа ли аз каква държава ни трябва? Каква трябва да я направим!
- Чакаме.
Внезапно до прехласнатия в техния спор Слави достигна някакъв шум. Какво е това? Ключ се завъртя; чекмедже се дръпна.
- Защо го вадиш? - попита веднага любопитният Коста. - А... отзад ли криеш нещо?.. Какво е това?
- Какви са тия листи? - попита заинтригуван и Климент.
- Сега ще разберете... Това тук го е писал човек, който живота си е дал... за тая страна и тоя народ... Не като нас... Ето, вижте: почерка на Левски!.. "Нареда на работниците за освобождението на българския народ" - чу Слави и дори само гласът, който слушаше, бе достатъчен, за да си представи Андреа, щръкнал сред стаята, приближил листите до лампата, как стои и чете.
- "Подбуда. Тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров"...
- Това беше някаква програма на вашия комитет?
- Вярно, той и други път ни го е чел...
Андреа не отговори; не се прекъсна.
- "Цел" - продължи той със същия тържествен глас. - "С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република, сиреч народно управление. На същото това място, в което днес безчеловечно... владее правото на силата, да се повдигне храм на истинната и правата свобода, и турският чорбаджилък" - внимавайте - "турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности... които ще бъдат равноправни във всяко отношение... под един общ закон..."