- Защо изключение, майоре? - извърна русата си брадичка Валентин Бейкър. - Не, не съм съгласен с вас! Генерал Шакир безсъмнено е един измежду най-добрите турски офицери, да, това и аз го твърдя. Но само той ли е? Цялото младо поколение... И изобщо, дявол да го вземе - извинете, леди Емили! - аз вярвам, въпреки всичко дълбоко вярвам във военните добродетели... в доблестта на тоя господарски народ!
- Въпрос на личен опит, сър.
- И може би ще кажете, че аз нямам тоя опит?
- Да, вие наистина сте от доста време в Турция.
- Трета година, Сен Клер!
- Време е вече да имате и харем, паша! - вмеси се иронично Барнаби.
- О! - извика с упрек виконтесата. - Вие пак с вашите неуместни препоръки, Фреди!
- Нали съм му приятел, братовчедке!
Двамата седяха на насрещното канапе; тя в единия му край - дребничка и недостъпна, с тъмната си рокля на вдовица и с бялата сестринска кърпа на главата, и той в другия - дълъг, засмян, изпружил до насред стаята своите огромни крака, пристегнати в жълти гамаши.
Сен Клер каза:
- Тогава позволете ми с моя петнадесетгодишен опит да бъда скептик, сър!
- Вие се съмнявате може би в изхода на войната? Изненадвате ме, майоре... Тъкмо вие! - И Бейкър погледна пак часовника си. Защо не иде?
- Това е нещо друго, сър... А аз наистина не вярвам във военните качества... и как го казахте вие, в доблестта... Не, не вярвам вече!
- Разочарован!..
- Вие сте в правото си да се шегувате, Барнаби! А аз имам основателни причини... да. Тая тяхна неразбория, борби... завист един към друг... подозрителност към нас, техните приятели...
- Не, това не съм го забелязал. И мисля, че нямате основание - каза бързо Бейкър.
Но майорът продължи, без да смени тона си:
- И уж разбират какво трябва да се предприеме, а всъщност нищо не предприемат... Пък и предприемат ли каквото и да било - нищо не излиза... Военни добродетели, казвате, сър! А аз бих казал: фанатизмът е едничкият, който ги държи...
- Странно, че тоя път мислите ни съвпадат, майор Сен Клер!
Този, който се обади, беше мистър Гей. Гласът му прозвуча остро и подигравателно. Той седеше на ниско столче до вратата и сякаш всеки миг щеше да излезе.
Цивилният майор се усмихна по навика си, но не го погледна.
- Възможно е, драги - каза той и чак тогава извърна глава към мистър Гей. - И защо не? Ала само дотука. Защото вие сте убеден, че войната е загубена, нали?
- А нима вие твърдите обратното? След всичко, което казахте... Което става по фронтовете...
В канапето Барнаби се размърда.
- Да ставаше поне нещо! - недоволничеше той. - Съжалявам за моята Родезия, братовчедке. И за Нясаланд... Поне нямаше да студувам там, о да!
- Заминете, Фреди! За бога, вас нищо не ви задържа тук, нали? Ето, нашият скъп господин Гей вдругиден тръгва, напуснете ни и вие - прибави тя с иронични нотки в гласа, защото беше човек на дълга и нито можеше да си представи живота без дълг, нито истински уважаваше хора като братовчеда Барнаби, които губеха времето си без цел.
- Но, господа, наистина тук се чуват особени мисли - извърна тя към Сен Клер малко изпъкналите, си очи. - И какво, Джордж, кажете? Нима вече е стигнало дотам?
- Не, не съм казвал такова нещо, скъпа леди Емили! Аз просто твърдя - и го твърдя с пълното съзнание какво говоря, - че турската армия не е годна да изнесе войната сама. Причини много...
- Но вие, Джордж, също така твърдяхте, че щом дойдат подкрепленията...
- О да, подкрепленията могат да бъдат една решителна спирачка; и ще бъдат. Нашият фронт, София, ще се превърне в една огромна крепост, много по-устойчива от Плевен, надявам се... Но, скъпа моя леди, джентълмени! Това само ще отложи угрозата. Факт е, не се ли притече Европа в помощ, войната наистина ще свърши зле.
- Да, това е друго. С това съм съгласен - кимна Бейкър. Някакви стъпки се чуха вън, в коридора. Гласове. Не, не е тя. Стъпките отминаха. Гласовете се загубиха; и той чак тогава се досети, че бяха мис Пейдж и малката Лита Кинг. Чудно, разпознавам ги след толкова време! И си мислеше: не мога да не позная и нейния глас, да. Но защо се забави тя толкова?
- А какво става с нашата флота, Сен Клер? - стресна го гласът на доктора.
Погледна го. Къс и широк, сплескан, Рандолф Грин беше разперил лакти върху тежкия плот на писмената маса и хлътналите му очи упорито се бяха спрели на майора.
- Ескадрите все още са в Малта и чакат заповедта на първия лорд, стари приятелю... Но поведението на граф Дерби, господа, необяснимо, да, неговото нежелание да води твърда политика затруднява нашия премиер, въпреки че нейно величество кралицата...