- О... о! Значи мачът продължава! - ухили се веднага Барнаби и рижавите му бакенбарди затрепкаха. - А оня въжеиграч, милият маркиз Солсбъри, той...?
- Фреди! Вие прекалявате!
- Увлякох се, милейди, извинете!.. Та уважаемият наш маркиз с кого е, казвате, майоре? С външния министър ли, за намеса като досегашната или с лорд Биконсфилд, за открита намеса? Искам да кажа, сър, за открита война!
- От последните известия се научавам, сър, че все още не се е определил - каза Сен Клер, преструвайки се, че не разбира подигравките му.
- Е да, да! За такова нещо се иска време... Аз не разбирам от дипломация, разбира се, но струва ми се, че негово императорско величие бащата на правоверните сам ще си сърба попарата, която ние му помогнахме да си надроби!
- Отгде ги намирате тези изрази, Фреди!
- Събирам ги, братовчедке! Моята страст! Този израз е тукашен, български... сърбам попара... Защо, харесва ли ви?
Тя махна с ръка сякаш казваше отново: вие сте невъзможен. А цялото й внимание бе погълнато от думите на Сен Клер.
- Не съм уверена, че ние трябва да се вмесим открито във войната - каза тя. - И за бога, какво ще спечелим срещу толкова много наши жертви?
- Най-първата ни печалба ще е, че няма да загубим предимствата, които вече имаме, леди Емили!
Другите мъже също се оживиха.
- В краен случай Протоците ще останат в наши ръце! Нали, Сен Клер?
- Че за това, майоре, нужно ли е да участвуваме във войната...
- Да, да, тъкмо тая ще е сметчицата на Дерби! И на нашия въжеиграч Солсбъри! - викна Барнаби и от вълнение сви дългите си крака.
Лицето на виконтесата стана строго.
- Джентълмени! - каза тя. - Това са шеги, надявам се. Нашата политика в никой случай не може да бъде тъкмо такава... Прочее ние и други път сме говорили с вас, Джордж. Тоя нещастен полуостров наистина се нуждае от някаква промяна...
- Не оспорвам, леди Емили! Времената се менят. Зависи обаче каква?
- Все пак тия хора, българите, са християни, нали? След миналогодишните събития и ужасите, на които аз бях свидетелка...
- Но не по-големи от ужасите, с които днес "освободителите" заливат страната, скъпа леди!
- Не знам... Не съм видяла... Но предполагам, вярвам... Все пак справедливост, човещина е нужна, Джордж! Изобщо човещина е нужна - и за българи, и за турци. И ако питате мене, компромисът е единственото решение, господа! - Неочаквано нейните сиви, изпъкнали очи овлажняха и на лицето й се изписа скръбно и вдъхновено изражение. - О! - каза тя. - Като си помисля какви жестоки страсти тлеят в нас, хората! И защо, за бога? Защо?.. Нужен е бърз, безусловен мир... Някаква автономия може би за българите... и също гарантиране правата на турското население, да... И всичко ще се оправи.
Тя се спря, замълча. А мъжете, които чакаха търпеливо, най-сетне се раздвижиха.
Сен Клер използува случая и рече:
- Всичко е тъкмо тъй, както вие го казвате, окъпа леди Емили. Бедата е само тая, че войната не спира. И че от ден на ден нещата стават по-сериозни; дори съдбоносни... А оттук и необходимостта Европа да вземе положението в ръцете си. Както през Кримската война... Защото - оставете я Турция - да говорим откровено: какво би станало с нас, ако Русия трайно се настани на Балканския полуостров? Ако завземе Цариград, Галиполи? Ако, скрита зад тоя благовиден и уж хуманен претекст, се придвижи към Суец?..
- Но вие говорехте за някакво тайно споразумение с Австро-Унгария, което ще осуети... Мисля, че вчера споменахте.
- Да, споразумение, което трябва да застраши гърба на цар Александър.
- И все пак това е друго, Джордж. Това е дипломатически натиск, не война!
- Разбира се, че това е съвсем различно от пряка намеса и война - подкрепи виконтесата от ниското си столче мистър Гей.
- Е да! Но представете си, ако едновременно с Австро-Унгария към нас се присъединят още Франция, още Италия (Германия я оставете; тя хитрува и играе своя политика), да - а именно такава е целта! - няма съмнение, нещата коренно ще се променят. Тогава и в пряката намеса не би имало никакъв риск, вярно ли е, Гей? Ето защо нашата задача е да спечелим преди всичко тяхното обществено мнение... Да го преобърнем! С вестници... с анкети... Така ли е, Гей, вие сте опитен?.. Тоя Леге, тоя Позитано тук - малки пионки в играта, а по силата на обстоятелствата станали по-важни от топа, от коня, от царицата, ако щете... Защо? Защото именно оттук, от тила на фронта, излизат ония твърде важни за нас сведения, сигнали, информации, доклади; да, и тъкмо тия, до неотдавна незначителни консули сега могат да наклонят везните на общественото мнение и на своите правителства дори повече, отколкото посланиците им в Константинопол, господата Тисо и конт Корти.