- Аз изпълнявам своя дълг, ваше превъзходителство - каза той и едва удържаше гласа си. - Каквото знам, съобщих ви го. Вие ще прецените!
Гурко не го погледна. Обърна се и мина зад масата си. Седна. Виждаше се, че е неспокоен, че мисли и преценява.
- Не, невъзможно е! - каза той в отговор на някакво свое съмнение. - Противоречи на всичко, което знаем досега. Цяла нова армия?.. Това би осуетило за дълго щурмуването на прохода... Александър Казимирович, за бога, как смятате вие?..
- Че такава е била целта, ваше превъзходителство!
Началникът на отряда рязко дигна глава.
- Целта?.. Вие се шегувате... Как целта?
Сердюк кимна и Климент, макар и бегло, съзря в сивите му очи студени, неприкрити вече светлинки. Той ме мрази, мрази ме! Но защо? Сега за каква пък цел говори?
- Прави впечатление, че това... твърде особено известие иде прекалено навреме - рече полковникът. - Плевен пада и в същия ден ние научаваме, че в София пристигат огромни подкрепления... Добре замислено... Да ни изплашат! Да пресекат всяко наше намерение за скорошни действия. Докато господа англичаните убедят западните си приятели да се намесят общо във войната! И не мога да оспоря, добре изпълнено.
- Господине!.. Господин полковник! - извика с дрезгав и неузнаваем глас Климент.
Сердюк го погледна студено и му обърна гръб.
- Добре изпълнено - продължи той. - Може да се поучим... Българин, следвал у нас, запасяват го с няколко верни, второстепенни сведения... като стръв на въдицата... Прехвърлят го през Арабаконак - а уж че минал през някаква пътека.
- Тая пътека... Тя няма никаква връзка с Арабаконак!..
- И това е стръв... и това! Но ето, че ние откъсваме стръвта, а не захапваме въдицата - засмя се ледено и безсърдечно Сердюк.
- Кой е майсторът на тоя ход? - извърна се той внезапно към доктора, хвана го силно за реверите на палтото и го разтърси. - Казвай кой!.. Сен Клер ли?.. Подлец! Ние сме тръгнали за вас да мрем!.. Отговаряй!
Климент не отвърна. Гняв, мъка напираха в гърдите му. Той е подлецът! Той е шпионинът!.. Оръдието на Сен Клер!.. Искаше да вика, да крещи - та вие безумни ли сте, господ нямате ли, та тъй разкъсвате душата ми! - но устните му се бяха вдървили; той само гледаше упорито, мрачно, със страшен и безумен поглед полковника и го виждаше, и не го виждаше, презираше го и го жалеше.
- Говори!.. Оправдавай се!..
Гурко!.. И той ли? И той не му вярва!..
- Аз съм българин, господин генерал! - каза той глухо и сякаш тия думи отведнъж отприщиха и мъката, и озлоблението в душата му.
- Шпионин си ти! Не си българин!
- Толкова по-зле за вас, щом не ми вярвате... Да, аз си изпълних дълга! Сега може и да ме застреляте.
- А ти какво мислиш! Орден ли ще ти дам... Тфу - сволоч!.. Махайте го оттук, да не го гледам!.. И другия, къде е, казахте, във Врачеш? Под най-строг арест!.. Утре ще се разправим с тях; да не разваляме сега празника...
Гурко хвърли още един презрителен поглед към доктора, който цял се полюшна и се вкопчи в облегалото на близкия стол, прониза го със сините си очи и гневно разтърси своята голяма раздвоена брада.
- Нещастник си ти, господин шпионино!.. Съвестта ти ще го каже нощес, като чуеш как целият град празнува... радва се... Чувай... чувай ги, ето... почват!
И наистина, някъде наблизо проехтя радостен топовен гърмеж, а след него и втори, и трети.
- Да - каза Климент. - Има защо да празнуват. Но може би и вашата съвест ще заговори, господин генерал. По-късно... Когато Сюлейман прехвърли окончателно тези четири дивизии от Варна в Цариград... Ала какво фатално недоразумение, боже мой... каква ужасна фаталност - прибави той тихо с овлажнели очи и отвърна поглед от началника на отряда. - Моля постъпете с мен и брат ми според вашите преценки. Нямам повече какво да ви кажа! - рече той горестно, с достойнство, което най-сетне отново намери у себе си.
- Отведете го, Сердюк!
Сердюк чу заповедта, но не помръдна. Изпъкналото му чело се беше сбръчкало, острата жълто пепелива брадичка едва забележимо тръпнеше.
- Будинов - рече неочаквано той, а гласът му беше затаен. - Ти току-що каза... Подкрепленията идели от Варна, така ли?
- От Русенския фронт идат. Във Варна ги товарят на парахода за Цариград.
- Сигурен ли си?
- Аз не съм бил там, полковник Сердюк. Аз само ви съобщавам онова, до което ние с братята ми успяхме да се доберем.
- И ти смяташ, че тия войски... войските от Цариград ще дойдат в София?
- Аз не смятам нищо. Това сме научили, това казвам.
- А защо преди не ни съобщихте тоя факт? Нито сега пред негово превъзходителство?
Климент дигна уморено рамене.