- Пред вас той спомена ли това обстоятелство, корнет? Че във Варна товарят...
- Не смея да твърдя, ваше Високоблагородие! Възможно е да е казал.
- Какво значение има това, Сердюк? - намеси се рязко началникът на отряда.
О, има ли въобще нещо значение, мислеше отчаяно Климент и прехвърляше очи от побледнелия Кареев към някак особения, замислен полковник и към Гурко, който чакаше нетърпелив и зъл. Как дойдох тук - и ето как всичко, всичко пропадна... А Коста и не подозира какво ни чака... И ония в София... ония в София... Мъка го задави, той едва сдържаше сълзите си; от всичко най-тежко му се струваше, че и смъртта им нямаше да има никакъв смисъл.
- Работата е там, ваше превъзходителство - чу той омразния глас на полковника (гласът сега беше колеблив), - в последния бюлетин на разузнавателната служба се споменава за такова прехвърляне на войски.
Стегнатият в мундира генерал се изпъна като струна.
- От Русенския фронт?
- От Русенския фронт, ваше...
- Полковник! Съзнавате ли какво говорите?
- Тъй вярно.
- Е?
- Смяташе се, че войските се стоварват в Бургас... за подсилване на шипченския им фронт. А сега излиза...
- Излиза, че вашите думи, полковник, опровергават предишните ви обвинения!
Сердюк кимна. Щръкналите му рамене станаха още по-остри и късият му врат като да се заби между тях.
Гурко рязко се обърна.
- Доктор... Будинов бяхте, нали? Доктор Будинов. Както виждате сам, вашите сведения ни затрудняват... Да. Приемаме ги под резерва. До потвърждение.
Климент уморено се усмихна.
- Не смея вече и да се радвам, ваше превъзходителство. Приемете ги както желаете.
Генералът задържа на него очи.
- Чувайте, доктор Будинов! Може би ви обидихме... да. Но работата е прекалено сериозна, за да има тук място за личните чувства. Ето, видяхте полковника!
- Слушам ви.
- Има едно-единствено обстоятелство, което все пак може да потвърди или да опровергае вашите сведения.
- Има много обстоятелства, но не са във ваша власт, ваше превъзходителство.
- Това е в наша власт. Докажете, че не са ви прехвърлили през Арабаконак!
- Аз вече казах...
- Казах е недостатъчно! Ето картата. Покажете я тая пътека!
- Не - поклати глава Климент.
- Не?
- Няма я на картата, ваше превъзходителство.
- Но вие и не погледнахте!
- Мен ми е позната вашата карта, макар че е увеличена. Същата имам в къщи. Пътеката почва в Чурек, прехвърля билото и излиза на Арабаконашкия път, четири-пет километра западно от прохода. Макар че на места е доста широка, тя не е отбелязана нито на вашата карта, нито на австрийската, нито на английската.
- Сигурен ли сте?
- Сигурен, да. И не само защото проверих, преди да тръгнем, но и защото по цялото й протежение ние не видяхме нито турци, нито руснаци. Вашите постове ни заловиха, когато вече бяхме над Арабаконашкия път. Впрочем оттам почна и нещастието ни; и те толкова вярваха в съществуването на тая пътека - прибави той с известна насмешка, щом видя, че Гурко приближи до окачената на стената карта и нещо зачерта с пръст по нея.
- Добре, да допуснем - извърна се генералът. - И един страничен въпрос: смятате ли, че по тая пътека, ако тя съществува, могат да се придвижат по-големи части?
- От турска страна?
- Все едно.
- Не знам. Ние минахме нощем. И на места пътеката изобщо е затрупана с цели преспи сняг. Ако се разчисти... Брат ми, той е минавал много пъти. Лятно време по нея се движели с катъри и с коне.
- М-да!.. Това беше страничен въпрос... той няма нищо общо с вашите...
- Разбирам.
- Ето какво, доктор Будинов! Аз не обичам да говоря с недомлъвки. А и вие сте в наши ръце... Да! Сведенията, които ни донесохте, може да бъдат съдбоносни за по-нататъшните ни намерения - в един или в друг смисъл. Ако вие сте шпионин - не, не се усмихвайте така! - ако сте шпионин, казвам, безразлично турски или английски, ей богу, ще ви застреляме на площада пред черквата и аз ще дойда да гледам!.. А ако сте такъв, какъвто иска ми се да бъдете, ето вижте тоя кръст, сам ще го снема и ще ви го окача на врата.
- За друга награда жаднееше душата ми, ваше превъзходителство.
- Кажете.
- Да ми вярвате.
- Това ще зависи от пътеката, доктор... Будинов! И може би не само вашия живот... И друго, много по-съдбовно нещо ще зависи от тая пътека... Е, а? Какво е това по страните ви? Е, ако може да ви разбере човек - каза остро и насмешливо Гурко. - Напреди разстрел го чака, той мълчи. А сега сълзи!.. Всъщност разбирам ви - преобрази се неочаквано насмешката му в разчувствуваност и симпатия. - Е да, война! - въздъхна той. - И не знаеш с каква мярка да подходиш към човека. Ето, искам да ви вярвам... вярвам ви. А тая нощ ще спите в карцера! Но сега все пак ще пием чая, нали, Александър Казимирович? Седнете. Седнете и вие, докторе. Корнет, кажете да донесат чай, за всички ни, да, и за вас, разбира се; аз също така ще пия още една чаша...