Подозрителен други път и зорък за поведението на хората, сега Радой не забелязваше какво става край него. А и ставаше ли въобще нещо или всичко беше тъкмо така, както единствено можеше да бъде?.. Той беше опиянен от виното, от гордостта си; от щастието на дъщеря си. Постоянно ставаше прав, постоянно канеше гостите и месеше българския с турския, тъй като му се струваше, че мнозинството от чужденците трябва да знаят тоя език...
- Заповядайте, вземете си пак... Господин барон... хаджи Теодосие... Има, има, бъдете спокойни!.. Моля...
Към съседката на майора, консулшата фон Валдхарт, той каза на немски, и то високо, та да го чуят и чужденците, и сънародниците му.
- Ще обичате ли още малко месо, милостива госпожо?.. Бяло, нали? Сега, един момент.
Без да слуша нейните протести, Радой се присегна, сложи в чинията на поруменялата австрийка голямо апетитно парче пуйка и фрау Матилда, която иначе пазеше линия, не можа да издържи повече на изкушението.
А Радоя пак не го сдържаше на едно място. Той взема чашата си и тръгна да се чука с гостите.
- Наздраве, наздраве!.. За младоженците... Бъдете и вие живи и здрави...
- Е, сватя, да се чукнем пак... Честита радост! - наведе се той ухилен и щастлив към мадам Франсоаз. - Недке, превеждай де!.. Наздраве, казвам, сватя! Сватя... Имат ли те такава дума, а? Недке, тебе казвам... Кажи й: българи и французи съюз вече... Как беше вашето там... Алон занфан де ла патри... - запя той при престорените одобрения и ироничните погледи на високопоставените гости.
Мадам Франсоаз чукна чашата в неговата, разтегна хлътналите си устни в усмивка и рече, както го изискваше възпитанието й:
- Но седнете, господине... Кажете на вашия баща да седне при нас, Неда. Миличка Сесил, направи място на господина!
Не стана нужда малката да отстъпва своето място. Позитано веднага се изправи. И него също не го сдържаше на стола му. Той тръгна към другия край на трапезата, спря се пътем при барона, после попита цивилния майор защо го няма доктор Грин, а майорът, вежлив и усмихнат както винаги, се премести на Радоевия стол и любезно направи място на италианеца между себе си и Матилда.
- Доктор Грин? Нещо ще да го е задържало - каза той. - Наистина, напоследък има известно затишие на фронта и нови ранени не са докарвали, но все пак... болница.
- Е да, да! Казвате, затишие... Балканът е голямо препятствие, разбира се. Особено зиме! Как понасяте студа, госпожо фон Валдхарт?
- Студа?.. О, аз съм влюбена в зимата!.. Уви, скуката понасям тежко... Или пък разнообразия от тоя вид - и тя посочи с поглед чорбаджийските жени, които се смееха за нещо, шушукаха си и се побутваха с лакът една друга, като не преставаха и да ядат.
Без никаква връзка тя попита:
- Не ви ли се струва и на вас, маркизе, че нашата годеница е особена днес?
Въпросът й беше неочакван; но не той учуди Позитано, а откритието, че и друг е забелязал промяната у Неда - промяна, която още от началото на празненството го озадачаваше.
- Особена ли, казахте, госпожо фон Валдхарт? А как да не бъде, моля ви се... Спомнете си вашия годеж!
- О, не ми спомняйте!
- А аз често си спомням със съжаление!..
Умее тоя италианец, хитър е, мислеше Сен Клер, като го слушаше, а даваше ухо и към съседите си българи (виното бе прогонило първоначалното им стеснение и те сега не преставаха да разговарят). За какво всъщност съжалява Позитано; за годежа или че се е сгодил? Такъв е и в политиката, изплъзва се, иронизира; не, с него няма да се дойде доникъде. И изобщо най-добре ще е да го махна оттук. Може би със заместника му по-добре ще се разберем... О, да! Пък и в тия времена едва ли ще сварят да пратят заместник. Но в какво бихме го уличили. Той се пази, разсъждаваше Сен Клер, докато неочаквано до слуха му достигнаха думи, които изведнъж прехвърлиха цялото му внимание към групата българи до него.
- Избягал?.. За бога, не казвай такова нещо, господин хаджи Коцев... пазил ни господ!.. Че как я е свършил той тая? - възмущаваше се и питаше червенобрад протосингел на овдовялата тукашна митрополия, като климаше към тъничкия запотен брат на вдовицата Филаретова. При тях, извили столовете си, седяха още двамина от чорбаджиите, добре познати на майора. Те слушаха разтревожени.