- И тя носи една дебела глава като твоята! - срещна го долу баща му. - И къде, къде е отишла?..
- В консулството! - сети се внезапно Филип.
- В консулството ли? По това време... Има си хас!
- Отишла е да се оплаква от нас! От мен е отишла да се оплаква госпожицата!..
- Луда, щурава!.. Винаги е била такава!.. Мисли ли какво може да й се случи по това време на улицата... По-скоро се обличай! Тичай да я настигнеш, тичай! И аз ида...
Като си повтаряше, че тя е последна глупачка, щом се обижда от един нищо и никакъв спор (който при това не я засягаше), като кипеше от гняв и я ругаеше, Филип се втурна в стаята си. Но когато беше вече готов и тръгна да излиза, той видя, че баща му го е преварил, че е запалил фенера и че нещо гледа в предния двор.
- Виж - каза Радой, като сочеше снега.
- Не се бави, върви!
- Тия стъпки тук, дето завиват, са нейни, познавам й обувките... Какво ще кажеш, Филипе?
- Какво да кажа - рече Филип. - Може да я е прихванало да се разхожда посред нощ!
Те проследиха стъпките. Заобиколиха къщата и стигнаха задния двор. Бащата дигна фенера, завъртя го; светлината лизна ниските клони, проправи пътечка между стволовете. Стъпките продължаваха към изоставената портичка в зида. Но Неда я нямаше.
- Оттам е излязла - изпъшка ядосан и изплашен старият.
- Тихо - прошепна Филип. - Слушай...
Мъжки глас се чуваше от другата страна на зида. Откъслечни думи: "... да оставиш... е предател... веднъж завинаги... любя..." Той бе чувал този глас... Не, не може! Невъзможно!
- Филипе!..
Той сграби разтрепераната ръка на баща си. Стой, стой да се уверим... Невъзможно!..
- И аз не мога повече, Андреа. (Ето я Неда, ето я!)
- О! - изстена Филип. - Разбира се, че Андреа! Този нехранимайко!..
Той сам не съзнаваше какво става вече с него, как се провря през портичката, как се хвърли върху ония двамата, прегърнатите, и какво викаше, кого удряше, кой го удари... Той само чувствуваше, че е обиден и засегнат до дъното на най-съкровената си гордост, и като бесен се хвърляше, искаше да убие неочаквания похитител, ала беше оттласнат към зида. В ушите му кънтяха задавените викове на баща му: "Разбойник! Женкар! Ще ми платиш... С ръце ще те удуша!"... Филип се хвърли да помага, ала Неда бранеше другия; и всичко беше като кошмар в тъмнината - докато най-сетне го изпуснаха, помъкнаха Неда, натикаха я през портичката в техния двор, вкараха я в къщи и я затвориха в най-глухата стая.
Дядо им подтичваше край тях с лампата и питаше какво става.
- Тя да ти каже! - изрева Радой. - Кажи му де!.. Никаквица!.. - И обезумял от гняв, отново я удари, а тя се олюля и дигна ръце към гърдите си.
Неда плачеше и цяла се тресеше. От носа, по хубавата подпухнала уста, по издадената брадичка струеше кръв. Както в изражението на баща й, и в нейното изражение имаше озлобление и упорство; но докато при Радоя край коравите мустаци се бяха изрязали две жестоки бръчки, нещо в нейната стойка, в начина, по който се беше напрегнала, сякаш казваше: удряйте, удряйте - заслужавам го, но не можете ме отдели вече, не можете!.. И пак, като я гледаше от ъгъла, Филип трескаво се сети за предишните си съмнения. Значи всичко това е било, имало го е, а той не е знаел; никой не е знаел!.. Каква лицемерка, мислеше той все тъй смаян и я мразеше. Като си помисля какви нравствени тиради съм я чувал да произнася; и колко ирония тъкмо за тоя, за Андреа!.. Не, не, жените са просто неразбираеми; аз не се съмнявах, че тя някой ден ще отрезнее с нейния Леандър и ще му сложи рогца, но да го върши тъкмо сега, да рискува всичко за едно нищо... боже мой - та с това тя поставя цялото семейство в опасност... Ако консулът научи... ако годежът се развали... Само като си помисля, че Маргарет може да е чула, цял се смразявам.
- По-тихо, татко.
- Безсрамница! - викаше баща му, без да го слуша. - Мръсница!.. За посмешище да ме направиш пред целия град... Ние да я годим за най-личния в града, чужденец, консул, а тя тайничко да прави маскарлъци с един хайдук! Господи, какъв срам ми дойде до главата!.. Ти да не мислиш, че ще продължава тая история? - сграбчи я той и я разтърси. - От утре само с брат си и с годеника си... Чуваш ли!
- Утре ще му върна годежа! - извика неистово тя.
- Какво рече?!.. Я го повтори! - заудря я той безмилостно.
- Отдавна... виновна съм... Не го обичам вече... Не знаех... Сега всичко разбрах...