Двамата си подадоха ръце.
- Ако побързате, може би ще сварите церемонията - каза Лоуел. Гласът му беше като външността.
- Извинете, не разбрах. Каква церемония?
- А, и вие не знаете! Сутринта, неочаквано пристигна главнокомандуващият.
- Сюлейман паша! - Филип би искал да попита води ли маршалът със себе си и войските, за които бе чувал да се говори напоследък. Но благоразумно замълча.
Лоуел прибави:
- Сега пред мютесарифството има парад.
- Тогава по-скоро! - рече въодушевено Маргарет. - На един ден едно изпращане и едно посрещане съвсем не е малък лов!.. Ще дойдете ли с нас, Лоуел?
- Не, благодаря, госпожо Джаксън!.. Предпочитам така... да се разхождам без цел - каза с най-невинно изражение помощникът на Сен Клер и Филип чак във файтона се сети какво можеха да означават неговите думи.
До площада Кафене баши те се върнаха по същия път, отминаха мораво боядисаната Едрилез джамия и мостчето над Градската вада, после покрай Телеграфчийницата, покрай Синия конак и все по широката Войниган сокаги стигнаха голямата градина с безброя гарги по дърветата и площада пред мютесарифството, дето сега се тълпяха хиляди развълнувани османлии. На тоя площад от край до край беше строена в гъсти редици войска, със знамена, с музики. Окичени с ордени паши препускаха надлъж пред войниците и единият, най-предният, слаб, червенобрад мъж размахваше къс ятаган. "Аллах!.. Аллах!.." - огласяваше се висинето от неспирния фанатичен рев на редниците, зад тях тълпата пригласяше, изплашените гарги се виеха над дърветата и грачеха; и всичко беше така мощно и злокобно същевременно, така поразително различно и все пак напомнящо на онова, което току-що бяха преживели, че Филип неволно потреперваше от удивление и страх.
19
- Пристигането на маршал Сюлейман показва, че наистина сме пред сериозни събития, господа. Онова, което приемахме под резерва, като машинация на нашия приятел Сен Клер, излиза, че е в ход... Да, да, излиза, че е истина! - говореше, както винаги, загрижено и изчерпателно консулът Леге на другите двама консули, маркиз Позитано и фон Валдхарт, когато се връщаха от посрещането на главнокомандуващия.
Те се прибираха пешком, оживени и погълнати от разговора... На излизане от мютесарифството шегаджията Позитано бе подхвърлил, че разходката поддържа младостта и че който има или ще има млада жена, е длъжен да бъде млад - и като се смееха на думите му, фон Валдхарт и Леге бяха изпратили файтоните и тръгнаха с него.
Но сега политиката и сложните ходове на войната заемаха целия им разговор.
Австриецът каза:
- Аз изобщо мисля, че на тази история трябва да се сложи край!
- Край?
- Край на войната, маркизе! Плевен падна. Сърбия и тя се намеси. Е? Не намирате ли, че руската експанзия заплашва да създаде не само нова държава тук, но изобщо коренно да измени статуквото в югоизтока?
Позитано тихичко подсвирна.
- Като споменахте държава, та се сетих. Българите казват: де го чукаш, де се пука! - опита се да преведе той поговорката, но се разсмя, спря се, предложи на събеседниците си цигари и сам запали.
- И изобщо - продължи той - става ясно, любезни колега, че вашият граф Андраши... впрочем защо говоря само за граф Андраши; та вашата политика винаги е била в унисон с британската. Или греша?.. Някои дори говорят, че напоследък е сключено тайно споразумение? - подхвърли закачливо иронично Позитано.
- Ако имате предвид кореспондентите, те винаги говорят! - каза засегнато и без да го погледне австриецът.
Той всмукна от цигарата си, изпусна кълбо дим, което от студа се удвои и се превърна в малко облаче, и чак тогава прибави:
- М-да! Лично аз смятам, че европейските държави трябваше отдавна да вземат положението в ръцете си.
- В какъв смисъл? - осведоми се Леге, който съсредоточено следеше спора им.
- В смисъл... в смисъл да се ограничат тези кръвопролития.
- Би трябвало наистина отдавна...
- Не се оставяйте да ви подведе, Леандър!.. Неговият смисъл е... същият като на Сен Клер: да се ограничат кръвопролитията, тоест руснаците да се оттеглят зад Дунава, нали?.. Особено сега, след като е паднал Плевен!
- Вие пак се шегувате, маркизе!
- О не!.. Напротив, фон Валдхарт. Аз просто дешифрирам вашите идеи. Много похвални идеи наистина! При това износни за някого... да! И какво да стане с българите, ако ми е позволено да попитам? Как да се разреши техният въпрос, когато нещата са на живот и на смърт?..