Ала сега, докато пътуваха, той не мислеше вече за нея. Нито дори за Ксения, чието присъствие в линейката приятно го вълнуваше в началото. Съвсем други чувства изпълваха душата му. Той гледаше през малкото прозорче в гъстата мъгла, дето изплуваха отделни силуети, отделни мустакати лица, навъсени, засмени, стърчаха пушки... чуваха се гласове, цвилене на коне... Отиваме, отиваме, отиваме, говореше си той. Какъв час - съдбовен, велик! И като си помисля, че нашите по това време се събуждат, без да подозират... И че Андреа сигурно още спи!.. Той се сети и за другия си брат, за Коста, и както през всичките дни, откак се бяха разгубили, смути се, разтревожи се къде е и какво е станало с него, но после си каза: и той ще е тръгнал като мен; в София ще се срещнем. Това го успокои и той пак се загледа в мъглата.
- Кой ли е тоя полк?
Бакулин погледна през другото прозорче.
- Нищо не се вижда...
- Май че са нашите съседи - изръмжа Григориевич.
- Охо! Усетихте ли как се разтупка сърцето на Ксенка? Слушайте!
- Стига, Аркадий!.. Преображенският полк е най-напред!
- Я?.. Осведомена!
- Би трябвало да го знаете, че Преображенци са винаги първи!
Бакулин направи шеговита, учудена гримаса, която в полумрака на линейката едва ли някой видя, провря глава през задното прозорче и извика:
- Какви сте, момчета? Кои сте?
- Исмаиловци! - отвърнаха от мъглата едновременно два гласа.
- Е, пак гвардия! - рече той успокоително - насмешливо, като се обърна.
- Ти защо все се заяждаш?
- А какво да се прави, Ксенка? За бога, как да минава времето?
- Намери си друго занимание! - рече троснато тя.
Насмешките на Аркадий Иванич засягаха болезнено и Климент. Защо все да чува? Да си припомня? Изпращането с файтона оная нощ ги беше сближило. Но, разбира се, не разкъса връзките между нея и княза. Нещо повече - понякога на Климент му се струваше, като че ли тя търси повод да му се довери. А какво по-тъжно за един влюбен от чувството, че искат да го превърнат в приятел? Не, не е щастлива тя - въпреки тези князе и принцове; и може би тъкмо за това; понякога съвсем осезаемо го долавям.
Григориевич извади часовника си, вдигна го към светлината и се взря.
- Една верста - два часа. Още оттук закъснение. - Той се дразнеше от неточността и неакуратността в живота.
Аркадий Иванич само това чакаше.
- Отде пък знаеш дали сме закъснели или не сме закъснели... Вървим. Можеше да тръгнем утре, нали? Тогава ще речеш: цяло денонощие.
- Диспозиция се издава, за да се съблюдава!
- Може би ти знаеш и тайните планове на началството?
През замъглените си очила Григориевич го стрелна с насмешлив поглед.
- Знам, което се полага да знам, господин Бакулин!
Аркадий не го остави.
- Но това е егоистично, мили! И как търпиш ти? Знаеш нещо и да не ни го кажеш!.. Ксения... Нина... Хайде, Клементий, нима не се възмущавате!
Ксения и Климент казаха шеговито, че са възмутени и че не е приятелско от негова страна да крие една тайна, която при това засяга всички тях. Нина остана в своя ъгъл мълчалива и може би спеше.
Доктор Григориевич беше поласкан. Но не се предаде.
- Ще ви кажа за авангарда, в смисъл защото благоволиха да ни прикачат към него - рече той. - Е добре! Днес в три часа ние, сиреч авангардът, трябва да бъдем на билото!..
- И ще бъдем!
- Чакай, не го спирай, Клементий! Ти наистина ставаш интересен, гълъбче. А в Чурек?
- Довечера в осем.
Все тъй разпалено Климент потвърди:
- Напълно реално!.. Аз с брат си изминах същия път, в обратна посока, почти за толкова време. А като имате предвид, че той си бе изкълчил крака...
- Да не беше само така студено и особено мъглата - рече Ксения.
- Е, да, да! Особено мъглата... Но тя е в наша помощ. Инак... денем... може и да ни забележат постовете им... А там, приятели... ще видите... Един турски баталион е в състояние да спре за цели дни напредването ни!
Бакулин каза:
- Моите пациенти от щаба... тези, модата де!.. Та разправяха, че началството е взело предохранителни мерки. И в Балкана било изобщо топло... Можело човек по мундир... а някои дори се събличали по фланелки!