Пред старинния огромен и полуразрушен кервансарай, дето от месеци вече се помещаваше италианската санитарна мисия, точно под окаченото италианско знаме и под знамето на Червения кръст, които замръзнали се полюшваха от вятъра, удряха се едно в друго и издаваха необичаен, твърд звук, той видя други трима познати. Бяха високият доктор Гайдани, началникът на мисията, незаминалият все още мистър Гей и Филип Задгорски, модното парижко палто на когото му придаваше изглед по-европейски, отколкото имаха другите двама.
Те разговаряха и пушеха.
- По-неподхождаща си компания на по-неподходящо място човек едва ли би могъл да си представи - приближи ги Сен Клер.
Кореспондентът каза:
- Прибавете... и по-неподходяща среща... Ще запушите ли и вие, майоре?
- Охо, пури!
- Големият Том получи цял пакет и ме ощастливи. Вижте марката!
Марката беше Честерфилд.
- О!..
Майорът с удоволствие взе, изряза внимателно края, запали. Докато пушеше, той изпитваше познатата наслада. След всичките тези разочарования най-сетне една истинска пура... аромат, който му напомняше безоблачното минало.
- Е, господа! Няма защо да стоим пред входа. Заповядайте, господа! Аз пък ще ви предложа хубав коняк - покани ги настойчиво Гайдани.
- Благодаря. Вие си продължете, аз трябва да вървя.
- Но моля ви се! Та въпросът, по който говорехме, се отнася и до вас, Сен Клер!
- До мен?.. Любопитствувам.
- В смисъл... Господин Гей беше така любезен и обеща да пише. Но работите не търпят отлагане.
- Кои работи, Гайдани? Кажете направо.
- Е, да... Чуйте, майор Сен Клер, вие сте съветник на коменданта. От вас зависи твърде много и...
- Аз съветвам, драги, аз не решавам.
- Да, но вие все пак трябва да кажете. Защото повече така не може, наистина!
- Не ви разбирам.
- Добре. Ще ме разберете... Получихме предписание, господине. Заповядва ни се да разширим и увеличим двойно работата си. С други думи, да сме готови с приемането на два пъти повече ранени.
- Писмена заповед или устно ви беше съобщено?
- Какво... устно! Вие не разбирате ли, че никой не ни е питал!.. Не! Това е недопустимо, господа. Ние сме тук по своя воля. Имаме си свои съображения. Нашите хора не са в състояние повече да работят. Монахините... сестрите, искам да кажа, буквално вече не спят. А техните кадъни се излежават в харемите, нали?
- Война, доктор Гайдани. Вие сте дошли от хуманни съображения, разбирам. А колкото до харемите, трябва да уважаваме тукашните нрави.
- Да уважаваме! Да уважаваме! - ядоса се още повече високият италианец и дългата му гладка брада потреперваше. - Елементарната учтивост и зачитане изискваше и те да уважават нас. Можеха да ни попитат първом в състояние ли сме да удвоим работата или не?
Сен Клер мислеше: той е прав. Но може ли да се налее ум в ония, дебелите глави... Нашата мисия канят, разговарят с нея - и това безсъмнено ще се узнае... А защо не повикват и италианците, и германците?.. Сюлейман направо е неуравновесен. Дойде и - най-напред в болниците на чужденците се хвана. А Гайдани ще се оплаче на кореспондентите, на консула си и оня, Позитано, само това чака, веднага на конт Корти в Константинопол, а посланикът в Италия... парламента им... вестниците... Ето как провалят те най-деликатните начинания... И като си помисля, че съм заложил всичко на тях и че всичко се проваля по тяхна причина...
- Ще говоря с коменданта - каза той. - Но вие сам разбирате, докторе. Ранените трябва да бъдат настанявани.