Когато вечерта на приема двамата братя Будинови пристигнаха пред консулството въпреки протестите на Андреа Климент бе наел файтон, под окачения на гредата фенер, дето се вееше и французкото знаме, се виждаха вече десетина други файтони. Окуражени, че не са първите гости, те влязоха бързо в антрето на консулството, дадоха връхните си дрехи на неузнаваемо издокарания бай Пешо Калимерата, който изпълняваше ролята на гардеробиер, и след като Климент каза на брат си няколко предупредително - назидателни думи, на които Андреа сопнато отвърна: "Ти гледай себе си. Не се грижи за мен...", пристъпиха в силно осветения салон.
Там вече блестяха тоалети и униформи.
Макар на поканените да бе казано, че тоя прием е "едно малко тържество по случай щастливия рожден ден на госпожица Сесил", гостите чувствуваха, че Сесил е само поводът. Истинската причина, според техните разбирания, беше войната с нейната скука и с непрестанната нужда хората да се срещат и да научават все нови и нови сведения, за каквито жаднееха не само надошлите в града многобройни кореспонденти, но и членовете на мисиите, още повече консулите, чиито задачи напоследък бяха едва ли не само тия.
Консулът Леге и майка му бяха наблизо и разговаряха с двама военни.
- Сухичкият вляво е граф Тибо, наблюдателят на австро-унгарския щаб - прошепна веднага Климент.
- Срещал съм го по улиците - отвърна Андреа, за първи път попаднал в такава обстановка.
- Другият е германец, специалист по оръдейна техника, някакъв "фон" беше и той. Нали знаеш, че турците имат Крупови оръдия; изпитва ги... А, консулът ни видя. Ела, трябва да поздравим!
- Чакай да се махнат офицерите...
- Ей ги, те се отдалечават!
Двамата братя се отправиха към Леге и майка му, който вече ги очакваха, любезно усмихнати.
- Добър вечер, господин консуле! Моите най-дълбоки уважения, госпожо! Поздравявам ви с празненството! - кланяше се и говореше с лекота Климент.
Той целуна ръка на мадам Франсоаз. Наведе се да целуне ръката й и Андреа.
- С господата вече сте се срещали, мамо! - припомни й настойчиво Леге.
Без да се насилва, с привичната опитност на светска дама, тя се усмихна, без да отвори уста, сякаш казваше: "О, да... да"... Но синът й прибави:
- Вчера при разходката. Спомнете си, мамо, ние спряхме файтона!
- Ах, сънародниците! - Гласът на мадам Франсоаз не се промени, но нещо в очите й потъмня и това не отбягна от погледа на сина й.
- Господинът е доктор Будинов, нашият домашен лекар...
- А, това бяхте вие... Сесил преди малко питаше дали сте дошли!..
- Къде е тя, госпожо?
- Тук някъде с гостите... И вие ли сте лекар, господине? - обърна се тя към Андреа, заинтригувана от неговото мълчание и от хубавото му лице.
- Младият господин е брат на доктора, мамо.
Леге не знаеше със сигурност каква е професията на младия Будинов, но искаше му се да го представи така на майка си, че да й направи по-силно впечатление (ето сънародниците на Неда!). Внезапно се сети. Бе препращал някога чрез консулството писмата на тоя младеж до родителите му и от родителите му до него.
- Представете си, този млад човек е пътувал, твърде много, мамо... Предният изток, Месопотамия, Персия, нали, Будинов? Мисля, и Индия?