Всъщност Филип добре знаеше, че капитанът е един от малцината образовани местни турци. Амир бе учил в цариградската офицерска школа, дето обучението се водеше по французки, умееше да се държи пред чужденците, както и роднината му Джани бей, и макар че шлифовката не можеше да скрие истинската му горделива и страстна природа, за дамите той беше един измежду най-интересните млади мъже на приема.
- Изморихте ли се? Да? - каза Филип, едва прикриващ гнева си, щом мисис Джаксън се спря с новия си кавалер недалече от него.
Тя го погледна учудено - стреснато и нейният поглед така то изненада, че той сам не сети, когато каза:
- Да излезем, ако искате?
- Да излезем?.. Сега?!
- Не, не навън - опомни се той. - Казвам... ако желаете разхладително... в бюфетната...
Тя инстинктивно извърна очи към Амир.
- Да идем ли?
Но Амир слушаше оркестъра.
- Пак ще свирят - рече. - Да танцуваме и тоя валс... После!
И наистина, както бе наредил Леге, още не отдъхнали си, музикантите бързаха да подхванат нова мелодия.
- Да танцуваме! - съгласи се веднага Маргарет и простря към турчина ръце.
Филип остана на мястото си като замаян.
- Защо не танцуваш? - извика някъде съвсем отблизо гласът на сестра му.
Миг след това Неда прелетя край него в обятията на зачервения Леге. Още миг и други двойки се завъртяха, заблестяха и зашумяха с тоалетите си, но той не чуваше и не виждаше нищо друго, освен огнените коси на мисис Джаксън, лицето й, бялата й дълга шия, а насреща й друго едно лице, мургаво и омразно под лъсналия череп, лице, за което не бе и помислял и което сега беше изникнало отнейде, за да смути и отрови цялата му вечер.
А в това време недалече от Филип, до самото стълбище, друг един от гостите, Андреа, също не откъсваше очи от танцуващите. Карайте, карайте! - говореше си той, като дигаше и сваляше иронично черните си вежди. Вие си танцувайте! А братушките, кой знае, може да са преминали и Балкана вече!..
Андреа беше в настроение, в каквото от месеци не се помнеше. Напразно брат му се боеше, че ще се напие. Вярно, шампанското му бе приятно. Но напива ли се от няколко чаши Андреа!.. Той беше възбуден, въодушевен, ала не от изпитото вино, а от новините, които идеха една след друга. Най-първо мистър Гей с неговия Плевен, после отчаянието на Шакир, после Етрополе... Етрополе! Искаше му се да пее, да държи речи. И само колчем срещнеше погледа на Неда, нещо се забъркваше и преобръщаше в него. Жалко! - мислеше си той, без да знае защо, и не съзнаваше, че влага в това слово поравно и съжаление, и порицание. Но защо я съжалява? Защо я порицава? Дявол я вземал...
- Ах, кого виждам? Младият господин пътешественик!
Андреа живо се извърна да види не иде ли майката на Леге. Да, повдигнала с една ръка дългата си черна рокля, хванала с другата парапета на стълбището, старата дама слизаше от горния етаж, дето бе сложила Сесил да спи, и идеше право към Андреа.
- Е, защо не танцувате? - с престорена строгост попита тя, когато се спря на равното, и дигна избелелите си закачливи очи.
- Няма с кого!
- Как няма?
Тя огледа салона. Всички по-млади жени танцуваха и само недостъпната леди Стренгфорд е мис Пейдж и българката Филаретова бяха се спрели недалеч от изхода и разговаряха с доктор Грин и още неколцина лекари.