- Изпреварили са ви! - каза тя.
- Да, изпревариха ме - поклати глава той.
Смешно му се виждаше, че се грижат за него. И кой? Да беше поне някоя по-млада!
- Елате с мен! - рече внезапно мадам Франсоаз и преди той да разбере за какво му говори, хвана го под ръка и го поведе.
Ама тая баба изглежда иска да танцувам с нея, изплаши се Андреа, но веднага го досмеша, видя му се забавно, интересно. Защо пък не? Неда танцува със сина, защо аз да не изкарам един валс с майката?.. Къде е Климент да ме види! Ще има да разправя на Коста и на Женда!
Докато той се озърташе за брат си, мадам Франсоаз го водеше покрай кръга на валсуващите двойки, говореше му нещо, което той недочуваше, кимаше усмихнато някому и пак говореше.
- Ах, да, да - чу я той да казва с глас, който ставаше все по-разточителен. - Вие ми обещахте!
- Обещах ли?
- Да ми разкажете.
- За какво да ви разкажа?
- Но... за всичко, мой млади приятелю! - потърси тя пак очите му и се усмихна с цялото си лице.
Е, няма що, добре се наредих! - реши Андреа. Тая жена направо е щурава... Тъкмо свекърва за Неда! И като се сети за Неда, той неволно я подири между валсуващите... Ей го маркиза с жена си, цяла глава по-висока от него... Ето я и де Марибор, окичена с пера - огромният Джани бей я беше сграбчил, сякаш искаше да я смачка. И жълтокосата фрау Валдхарт беше в прегръдките на запотения барон Хирш; и разголената мисис Джаксън, американската графиня на Женда... и всички други англичанки, италианки, немкини, надошли тук покрай мъжете си да се забавляват и сигурно после да разправят за приключенията и за премеждията си в дивата ориенталска страна. Но Неда?..
Андреа пак я потърси, и то в същия миг, когато тя и Леге излязоха из кръга зад него. Те се завъртяха, дойдоха още насам и внезапно той срещна така отблизо очите й, че цял потръпна. Но защо? Защо ме гледа тя така?.. Очите й му се сториха смаяни, изплашени. Страхува ли се от мен? Мрази ли ме?.. Те пак се завъртяха, застигнаха го, приближиха отново...
- Много се радвам! - извика запъхтяният Леге и закима.
Какво пък толкова му е радостно! Че майка му ме е хванала под ръка ли? Виж ти, виж ти - важният консул! А аз мислех себе си за пропаднал човек... Но очите на Неда го пресрещнаха отново на завоя и той изтръпна. Защо го моли тя? От какво се срамува?..
- Благодаря, мой млади приятелю! - рече мадам Франсоаз.
Бяха стигнали насрещното канапе и тя седна там с кокетна усмивка на сгърчената уста и с едно въодушевление, което я подмладяваше.
- Е, разправяйте сега! - каза тя.
- Не знам как да почна - отвърна той; всъщност не знаеше какво иска от него, оглеждаше се и се чудеше как да се измъкне.
Не би се поколебал да я зареже безцеремонно, ала нещо все го възпираше. Смътно той чувствуваше някаква връзка между тревожните Недини погледи и странния интерес на старата дама към него, гадаеше несъзнателно каква може да бъде тая връзка и все не се решаваше да предприеме каквото и да било, чакаше и се усмихваше.
- Първом за пустините ми разкажете! - рече тя. - Багдад! Били сте в Багдад, нали? Техеран?.. Бомбай?.. Бомбай и Калкута?.. Бих желала да съм млада и да пътувам непрестанно... Разказвайте, млади господине... Наследникът господин Барнаби също е бил там! Запознахте ли се вече с господин Барнаби?
- Отчасти имах тая чест! - отвърна насмешливо Андреа, припомнил си не само мистър Барнаби, но и мистър Гей и как двамата стояха един срещу друг, същи козли от приказката, сплели рогата си и заслушани в шумоленето на водата под моста.
- Вие отделно разпитайте и негова милост наследника! - намигна й многозначително Андреа. - Да, ние може да сме ходили по едни и същи места (той не изпитваше вече никакво угризение, че я лъже), но не вярвам пътеките ни да са били едни и същи!
- Пътеки? Да?
- Да, госпожо. Например за Кайро...
- Кайро?!
- Да. Аз, разбира се, бих могъл да ви разкажа за кръчмите в квартала Фагала... Ив Дарб ел Ахмар... Чували ли сте за Дарб ел Ахмар?
- Уви, не!
- И по-добре!
- Не, не, любопитствувам!
- Дарб ел Ахмар е прочут с пушалните за опиум... Пропаднала работа! Такива неща, разбира се, мога да ви разкажа, но за пирамиди и гробници - съжалявам. Може би мистър Барнаби!..
- О! - извика тя. - Но това е тъкмо, което ме интересува!.. Седнете, седнете!.. Вие наистина ми ставате все по-симпатичен!..
Няма отърване, изпъшка безгласно Андреа и безпомощно се отпусна на канапето до нея. Ала всъщност всичко това го забавляваше и още щом заговори, щом си припомни пламтящото небе на Египет, щом нагази в белите му пясъци и после спомена копринените привечери - ония, незабравимите мигове, които още пълнеха душата му с трептящите си звучни багри, - нещо се отпуши в него, той заговори, заразправя небивалици, сам се увлече и дори от време на време, забравил се съвсем, грабваше изтънялата ръка на мадам Франсоаз и силно я люлееше.