Той се поклони на виконтесата и на мълчалите през всичкото време мис Пейдж и госпожа Филаретова, кимна на Грин и поведе Неда.
- Много сте мълчалива и вие, скъпа? - погледна я той учудено, щом се отдалечиха.
Неда само сви уста, но докато се приближаваха към компанията около канапето, тя се питаше с трескаво негодувание как се бе случило така, че тъкмо Андреа трябваше да спечели старата дама и че тъкмо той - именно той, - без да подозира, й помага в тая премислена игра, сиреч повече от всички я кара да се чувствува пресметлива и унизена.
- Нужно ли е да отиваме там! - опита се да възпре Леандър тя.
- Елате, само за минутка! Искам да чуя какво толкова говорят...
Те приближиха иззад щръкналия като свещ граф Тибо, и то тъкмо в мига, когато цялата компания се огласи от неудържим смях.
- О?.. О!.. - чуваше се. - А гъркът?
- Не, не го прекъсвайте! - разпореждаше се от канапето мадам Франсоаз. - Скъпа мис Една, моля ви, недейте!..
Неда бързо прехвърли очи на англичанката. Смехът явно надуваше и нея, но тя здраво стискаше месестата си уста, отстрани на която се образуваха дълбоки, прелестни трапчинки, и правеше някаква гримаса на недоволство.
- Господинът просто скромничи, мадам - каза тя. - Да?
И Неда видя как мис Гордън впери закачливите си очи в очите на Андреа.
- Е добре, предавам се! - разсмя се и той. - Просто исках да бъда дискретен...
- Не! Не! - запротестираха дамите. - Дискретността е едно... Вие не ни казвате най-любопитното!..
- Тогава... няма какво! Ето я как продължи историята с театъра...
- Е, най-сетне?!
- Гъркът, Хризопуло... Той беше една лакома лисица. Мръсник направо! Виждали сте такива - както те гледа, ще те продаде... Да, на такива хора парата им е господът! Иска ти се да му тупнеш един в муцуната...
Но как говори той! Какви изрази, не вярваше на ушите си Неда. И какво безобразно произношение... А те го слушат, възмущаваше се тя.
- Да, както се бяхме условили, тоя подлец събра двайсетина момиченца и ми даде да ги обучавам. Аз да ги обучавам!..
- Това се казва професия! - каза светналият Позитано.
- Колко бяха възрастни ли? - продължи Андреа. - Ами най-възрастната да беше петнайсет-шестнайсет години. Деца!
- Хубави деца! - обади се повторно маркизът, но тоя път синьора Джузепина остро го стрелна с очи.
- А имаше ли между тях красиви? - осведоми се граф Тибо. Гласът му издаде, че е любител само на красивото.
- Красиви! Може да се каже... Такива тънки, с дълги бедра, с малки гърди...
- Апелирам към господата за сериозност - извика от канапето мадам Франсоаз, тъй като компанията отново се оживи и разшумя. - Ние сами поискахме... Продължете, млади приятелю!
- Е да... Графът ме питаше хубави ли са. Аз например много не съм по мургавите! Все пак бялото повече хваща окото! Вярно ли е, господа?
- Протестирам - рече мълчаливият, незабележителен Морис де Марикюр. Гласът му дотолкова изненада всички, че те отново се разсмяха.
- Добре, добре! Не оспорвам... Вкус! - повтори Андреа и дръзко се обърна да погледне към млечнобялата мис Гордън, когато погледът му попадна на светлото Недино лице.
- О, да! - каза той.
Тя почувствува, че тия думи са за нея и буйно се изчерви. Нахалник! Как се осмелява, възнегодува тя. Но Андреа вече не я гледаше и шеговито говореше на мис Една.
- Къде правехме репетициите? - казваше той. - Там, дето щяхме да играем, в една кръчма, тоест в театър - вариетето на кир Хризопуло!.. Театър, дами и господа, вариете по европейски образец - със завеса и прочие... Аз, разбира се, бих го нарекъл сега вертеп, но тогава!.. Цяла седмица. А една горещина - трябва да имаше четиридесет градуса. Ония момичета изпопадаха... Същински староегипетски вакханки!..
- Вакханка е гръцка дума! - поправи го граф Тибо.
- Да, възможно. Но Хризопуло много не държеше на думите!
- А фараонът? - попита мадам Франсоаз. - Вие ли бяхте фараонът?
Той кимна.
- Нямаше друга възможност, госпожо. Както виждате, и режисьор, и фараон. По едно време дори и бика Апис играх!
- Но дегизировка, драги Будинов? Реквизит?
Андреа се поколеба, изгледа поред дамите и дигна рамене.
- Предизвиквате ме! - каза той.
- Не, не... Кажете за облеклото!
- Костюмите, какви бяха?
- Костюмите... Да, костюмирането на момичетата беше... че нямаха костюми!..
- Предполагах!.. Предполагах! - викаше неудържимо Позитано.
- А вашият костюм? - осведоми се Тибо.
- По онова време аз носех брада, графе. Вакханките ми я къдреха на масури...
Дружен смях огласи пак салона.
- Такава театрална трупа ми дайте! - викаше Позитано и цял се тресеше. - Ах, драги ми... ах, драги ми... Случи ли ви се пак... викайте и мене!..