- Уви, господин маркизе! Продължението не е толкова артистично, колкото началото...
- Шт... Шт... Тихо!.. Моля ви се, мис Гордън. Какво казвате, млади приятелю?
- Казвам, че когато вариетето започна да се пълни с всякаква пристанищна паплач - все ваши сънародници, господа, за арабите беше скъпо! - е да! Вакханките наистина станаха вакханки... Извинете за неточната дума, графе!
- А фараонът?
- Фараонът... Фараонът продължи нататък... Нова кариера!
- Но вие за самото представление нищо не разправихте? - запротестираха дамите.
- Извинете, къде ставаше всичко това? - попита с участие Леге.
- В Александрия, Леандър! - побърза да го осведоми мадам Франсоаз. - Съжалявам, че не бяхте тука да чуете от началото - каза тя и за първи път се обърна към сина си и Неда като към нещо неразделно. Те и двамата го почувствуваха.
- Чу ли? - радостно прошепна Леге, като я дръпна малко назад от компанията.
- Чух.
Но докато казваше това, тя не преставаше да слуша и гласа на Андреа, подхванал нова история за някакъв французки кораб с контрабанда. (Неда не можеше да знае, че и в новата история истината беше твърде много прекроена). Тя слушаше и с изумление съзнаваше, че тоя там млад мъж, непонятно как озовал се в центъра на това изискано общество, е Андреа, нейният съсед, тъй враждебен към чужденците, първата й, детинската й любов; Андреа, когото тя виждаше всеки ден на насрещния прозорец, Андреа, с когото се страхуваше да се спре на улицата. Но всъщност аз нали го знаех, уверяваше се тя. Филип нали ми е казвал за шантаните... О, колко е противно!.. Той сигурно си мисли, че всичко му е позволено. Говори иронично... Не, цинично говори! Безсрамник! Но жените са виновни; тая мис Гордън ще го изяде с очи!..
Внезапно тя се сети, че също го гледа, спомни си как напреди при неговото влизане беше срещнала и отбягнала погледа му, ядоса се на себе си, възмути се, нарече се с лоши имена и задърпа Леандър да се махнат оттук.
- Какво?.. Къде? - не разбираше той.
- Да идем до бюфетната... Или в Зимната градина.
- Защо? Какво се е случило, Неда?
- Не мога да слушам такива... Просто невъзпитано!
- О! - рече той развеселен и както я държеше под ръка, притисна лакътя й. - Какво си дете още!.. Време е наистина да пораснеш!
Тя цяла се обля в руменина и той се засмя, доволен, че думите му са я смутили.
Но тя не мислеше за неговите думи. Те само й припомниха разказа на Андреа - за вакханките, как ги е виждал... И дали само ги е виждал? А после как каза, че той харесва белите жени... И спря многозначително очи на нея. О, тя сега разбираше, той я харесва именно така... Колко е обидно!..
- Хайде... Хайде да вървим! - рече тя глухо и изплашено.
Ала в същия миг оркестърът зад тях засвири.
- Тогава да танцуваме - предложи Леге.
- Да, да танцуваме, Леандър.
Тя очакваше той да я прегърне (един заслон срещу грубостта, уви, не и от смущението й, което извираше отвътре), когато някакъв още по-висок мъж с ослепително бял нагръдник и самоуверена усмивка се изпречи между тях.
- Възмутително е, консуле! - рече с негодувание той.
- Кое, господин Барнаби?
- Как кое? Обсебили сте тая млада леди и само вие танцувате с нея! Казаха ми, че е ваша годеница, да?
- Приближили са истината!
- Е, щом е така... Госпожице! - И Барнаби простря дългите си ръце, прегърна Неда и силно я завъртя.
Хванаха се да танцуват и други двойки; кръгът край кушетката изтъня. Изоставят го безпричинно тържествуваше Неда. Но когато погледна пак, тя откри, че мадам Франсоаз е сама. А той?.. В същия миг тя го видя недалече от себе си. Беше прегърнал Една Гордън, въртеше я и я гледаше право в месестата, издадена уста. Помежду блеснаха очилата на доктор Гайдани... някаква жълта коса... И друга, червена... Маргарет! Пак с Амир! А къде е Филип?.. После изведнъж изникна отново Андреа и дамата му.
Неда го чу да казва:
- ... само че ако го напиша, ще излезе постно като манастирско ядене...
- Какво?.. Какво?.. - викаше мис Гордън.
Да пише? Тези безсрамни истории ли? И тя го кара!.. Той мина съвсем близо до Неда, раменете им се допряха и тя помисли, че ще се блъснат. Но Андреа изви, прелетя, лек, подвижен, с пламтящ поглед, който я опари.
От въртенето главата й се замая. Тя позабави кавалера си, поспря стъпките си. Фред Барнаби я погледна отгоре и нещо каза, но тя не го чу. Мислите й бяха другаде. Фреди се принуди да повтори:
- Консулът не трябва много да танцува!
- Не трябва?
- Да!