- Не разбирам - сви тя заоблените си рамене.
Очевидно той очакваше тоя отговор и покровителствено се усмихна.
- Валсът задъхва! - каза.
- Да, всеки се задъхва, щом се измори...
- Зависи от възрастта!
Тя не разбираше сериозно ли говори или се шегува тоя дълъг господин, за когото казваха, че всичко му е позволено. Все пак, ако това беше шега, в нея имаше нещо обидно, неблагородно. Защо тъкмо пред нея споменава възрастта на Леандър? Как си позволява?.. А се мислят за джентълмени, рече си тя и стисна презрително устни. Не, не искаше да разговаря. И без това смут и объркване витаеха в душата й.
Валсът свърши и Барнаби я отведе при консула, като не пропусна да каже няколко от своите шеги. После музикантите неочаквано засвириха полка и тя трябваше да танцува с долетелия отнейде Позитано. Заредиха се граф Тибо и барон фон Хирш, който през цялото време й говореше на "weanarisch"; а след тях и помощникът на Леге сметна за своя обязаност да я покани. Дори и капитан Амир, от когото тя неволно изпитваше страх, и той остави временно своята мисис Джаксън, та да танцува с Неда втората полка. Само Андреа не я покани. Тя чувствуваше, че той нарочно я избягва, виждаше, че умишлено кани за втори и трети път мис Гордън или сеньора Джузепина, когато самата тя, Неда, беше тъй близо до него. Неговото пренебрежение я учудваше. Тя си бе намислила, ако все пак в края на краищата я покани, да му откаже (щеше да се престори на уморена). Ала ето, че вместо него пред Неда се изпречи снажният, окичен с ордени и с пръстени Джани бей; нему тя не смееше да откаже и пак се впусна да танцува. Колко странно, мислеше си. Навън заради тях жена не смее да върви сама по улицата, а тук тоя важен турчин танцува с мене... С мен, една гяурка!.. Досмеша я. Погледна го в широкото брадато лице. Какъв белег има между веждите!..
- Блазе ви! На хубаво място отивате, госпожице! - каза угоднически Джани бей.
Тя неволно задири с очи Леге.
- Аз в Париж съм живял цели две години - продължи беят и тя чак сега съзна как добре говори той. - Вие, казваше ми моят роднина Амир, сте ходили някъде на учение? Там ли?
- Във Виена - рече тя и по навик щеше да спомене за своя пансион, когато неочаквано две тъмни, святкащи очи я пронизаха... Пак Андреа! Тя занемя. Защо с неприязън, с презрение? Ядосана, объркана, тя внезапно съзна, че тоя, с когото танцуваше, не е само турчин, а че той е Джани бей - полицейският комендант, за когото неведнъж бе чувала да говорят с омраза и баща й, и брат й, и Леандър... Та тия ръце, дето ме държат, са убивали... убивали са мои сънародници, изтръпна тя. И как може сега да танцувам с него... Не! Не!.. Тя изведнъж извърна глава и задърпа едрия турчин навън от кръга на танцуващите.
- Какво, госпожице, какво има? - говореше той изненадано, с подчертано учудване и участие - една странна смесица от придобита галантност, пренебрежение и притворство, докато в същото време очите му зад гъстите мигли я гледаха с хладен и безстрастен блясък.
- Зави ми се свят... Не... Стига - прошепна тя беззвучно и побърза да освободи кръста си от огромната му ръка.
- Какво става при вас? Неда, не сте ли добре? - откъсна се от кръга на валсуващите изненаданият Леге; в същото време той кимаше и се извиняваше на мис Пейдж, с която бе танцувал.
- Прощавай, консуле! Изглежда много силно съм въртял годеницата ти! - засмя се Джани бей.
При това той наблегна на думата "годеница" и явно искаше да поласкае и консула, и нея, но нито Леге, нито Неда се почувствуваха поласкани.
- Леандър - рече тя, - бих искала малко лимонова вода... Извинете, мис Пейдж!..
Леге помоли бея да прави компания на англичанката, хвана под ръка Неда и внимателно я поведе към бюфетната.
- Още ли ви се вие свят, скъпа моя? - попита все тъй внимателно той, когато влязоха в дългата празна сега стая на бюфета.
- Не...
- Не! Елате, елате да пием нещо, Жан Жак не е тука, но ние можем да си налеем и сами, нали? Какво искате?
- Простете, Леандър! Не можех повече... Не исках да танцувам с тоя...
Той стреснато се взря в нея. По свежо избръснатото му лице избиха тръпчиви червенини.
- Обиди ли ви... той?
- Не... Не... Но не мога с него... Не искам!
Той я разбра, усмихна се съчувствено.
- Скъпа... скъпа... - прошепна той, озърна се, видя, че са сами, и бързо я прегърна.
- О, ще влезе някой! - дръпна се изплашено тя, но той не я пусна.
- А ако знаете само каква новина имам!
- Каква?
- Говорих с мама - прошепна той. - О, всичко се нарежда! Всичко е на добре!
Тя цяла потръпна: всичко е на добре...
- Да знаете само как съм радостен; - рече въодушевено той. - Аз и преди ви казах: не завися от нея и при всеки случай ще се оженя за вас!.. Но... но повярвайте ми... Човек винаги иска щастието му да е пълно! Кажете ми, радвате ли се?