- Радвам се, Леандър.
- Не, не го изрекохте както трябва. Кажете: щастлива съм!
- Щастлива съм, Леандър.
О, господи! - изстена тя в себе си, съзнала, че за първи път го лъже. О, защо не съм така щастлива, както очаквах?..
23
Тъмнината скриваше лицата им. Но гласовете бяха ясни; всеки със свой характер, своя настойчивост.
Басът каза:
- Струва ми се, че въпросният път е загубена работа, Пиер.
- На картата пътят е ясно отбелязан! - възрази висок, слабо фъфлещ глас. По изговора личеше, че е на французина.
- Коя карта?
- Австрийската.
- Да, нашата - бързо потвърди някой от тъмнината, там, дето светулкаше цигара, в червената светлинка, на която проблясваха очила.
- Възможно... Ние си служим с изданието на Sampson low and C°. В нея е посочено пътека.
- Може би говорите за различни пътища, Мейтлън - намеси се друг глас, много спокоен, много размерен, съвсем английски глас, при все че говореше по французки безупречно правилно и ясно.
Те седяха на големия покрит балкон пред Зимната градина и пушеха. Климент ги беше заварил тук в тъмнината и без да знае кои са, без да им се обади, остана при тях. Той нямаше като брат си настроение за танци. Може би щеше да изгуби своето настроение и Андреа, ако му бе казал за Дяко. Не му каза, не защото го щадеше, а защото се боеше, че Андреа ще се издаде. Хладно беше. Насреща, през непрогледния двор, отдето лъхаше на влага и конюшня, се очертаваше дългата преграда на някакъв зид. Минаре се изрязваше вляво: А далече между безразборицата покриви, се надигаха куполите на "Свети Крал". Нямаше луна. Само тук-таме звезди, но и те дребни и безжизнени.
Високият фъфлещ глас на Пиер каза:
- Важното е, че Гурко може да се прехвърли в Златица, преди още Мехмед Али и генералите да стигнат при армията си.
- И аз го твърдя!.. Да!.. Това му е тактиката! - обадиха се едновременно няколко гласа. Бяха твърди, заверени; сигурно на немци.
- Съмнявам се дали би рискувал - рече басът на Мейтлън.
- Защо не?
- Да, защо не?.. Кой ще го спре? - подкрепиха пак Пиер немците.
- Вие забравяте, че в гърба му остава Плевен.
- Плевен ще падне, Мейтлън - каза сухият спокоен глас. Сега той се стори познат на Климент. Де го е чувал? На кого е?
- О, и вие вярвате? Гей наистина има зловредно влияние...
- Плевен ще падне и без пророкуването на Гей.
- Може би, но не скоро!
- А възможно е и твърде скоро.
- Вие сам пророкувате, приятелю.
- Не, не пророкувам, Мейтлън. И изобщо на ония в Константинопол това изглежда е единственото, което им е ясно, господа.
Някой се засмя. Друг шумно се изсекна.
- Доста е хладно тука - каза той.
Останалите мълчаха.
Мълчеше и Климент, следеше светулкането на цигарите им и чакаше затаено. Предричанията на чужденците, вместо да го радват, гнетящо му припомняха, че няма вече кого да чака... Та той се е убил само да не издаде мене! - не можеше да се освободи от страшната, мъчителната мисъл Климент. А в началото аз го смятах за безчувствен... Колко погрешно разбираме ние човека!.. И как ще гледам утре отвратителното лице на Грин? Как ще се сдържа... А трябва, трябва да се сдържа!..
- Жалко - рече Пиер. - Ако наистина толкова бързо падне Плевен, не ни остава друго, освен да се стягаме за в къщи.
- А аз бих желал да съм си вече в къщи!
- Хайде, не си кривете душата, Тийл! Всичко ви е наред...
- Да не е намерил някоя кадъна? - попита любопитен глас.
Тийл изръмжа нещо на немски, но Пиер не престана да се шегува.
- А шантаните за какво са, господа! Ориенталско разнообразие: еврейки... гъркини... циганки... А, Тийл? Кажи им!
- Личи си, че ги познаваш по-добре от мене! - извика ядосано немецът.
- Та аз не крия!.. Аз не бързам да си вървя!..
- Друг да се издаде! - обади се присмехулно седналият в най-далечния край на балкона.
- Ние сме отскоро и не знаем местата - прогърмя басът на Мейтлън.
Всички се разсмяха, но и смехът им сега беше друг, лаком, потискащ, смях на мъже, от дълго напуснали домовете си. Той припомни на Климент за брат му. Престанал ли е да ходи при оная? Вчера и днес си беше в къщи... Сигурно срещата с Дяко го е стреснала! В тъмнината Климент ги видя двамата един срещу друг... И него не е издал, и него е запазил! - каза си той, пронизан от мъчителната болка, която не го оставяше.
- Мисля, че са напразни опасенията ви, господа! - каза сухият, познат на Климент глас, щом мъжете се смълчаха. - Плевен ще падне. Това е ясно вече. Но вие изглежда забравяте, Мейтлън, защо сме тук - прибави той внезапно по английски.