- Уви, не забравям, приятелю!
- Ние се условихме, че ще говорим по французки, господа! Ако смятате, че има нещо, което... Да променим темата!
- Не, няма нищо неудобно, фон Тийл! - каза басът. - Полковникът намеква за София.
- София?
- Защо за София?..
- Мислех, че сте дочули. Главнокомандуващият е решил да превърне София във втори Плевен.
- О!.. Това е изключително... Но това наистина е вече нещо ново! - развикаха се едновременно немците и Пиер.
Климент захапа силно лулата си и цял се превърна в слух. София - втори Плевен!.. Андреа му беше предал набързо разказа на мистър Грей.
- Защо, смятате, са укрепили така силно Арабаконак? - намеси се сухият спокоен глас.
- Предполагах... - започна да фъфли Пиер. - Всъщност говорят, че там има четиридесет батальона...
- Може би и петдесет.
- Петдесет! Вие уверени ли сте?
- Никой в нищо не е уверен в тая страна, господин Оливие!
Оливие? Пиер Оливие, кореспондентът на "Фигаро"! Трябваше да се сетя! А тоя Тийл трябва да е от "Нойе фрайе прессе". Но англичаните, те непременно са военни - да, Мейтлън нарече другия полковник, сети се Климент.
- Очаквах, че вие знаете повече от нас - продължи познатият глас. - Ние с Мейтлън едва оня ден пристигнахме.
- Провинцията винаги е по-зле информирана от столицата!.. Да, ще превърнат, казвате, София в крепост? Така ли?
- А не намирате ли, че е вече крепост?
- Признавам, не съм забелязал!
- Не, не се смейте!
- Предполагам, че ще обясните.
- А ние с вас, Мейтлън, си говорехме, че кореспондентите са хора с въображение!.. Да - продължи равно гласът на полковника. - Нужно е да се вземат фактите в съвокупност. Арабаконак на първо място. Грубо казано, той се отбранява от тридесетхилядна армия и сто оръдия.
- Наше производство - обади се един от немците.
- На Берковския път други десет хиляди... На превала към Буново и Златица още толкова...
- И градът е пълен с войски...
- Вие, разбира се, сте прав, Тийл. Но още по-важно е, че градът е пълен с муниции и провизии.
- Това, което... за Плевен?
- И което сега ще бъде за София... Да, съжалявам, Тийл, но както виждате, скоро няма да си тръгнете за отечеството!.. Тоя път, струва ми се, турското командуване няма да повтори грешката от Плевен.
- Да се надяваме!
- С основание, господа. Преди всичко отбраната се изнася далеч по планините. Това е важно. Градът е пребогато снабден и предстои още...
- Да, да... разбирам!
- Ясно!.. Ясно!.. Съвсем основателно! - заговориха всички едновременно.
- Важното в случая е, че отново би се разтегнал руският фронт, докато турските сили ще се съберат наедно. И особено комуникацията.
- Вие сте прав... За разлика от Плевен!
- Предимството, любезни фон Тийл, е в това, че София, има едновременно връзка и с Константинопол, и със Солун, и с Ниш.
- Стратегически блестящо намерено! И изобщо, извинете, тука няма турци, нали, струва ми се, че в тая идея има пръст и вашият генерален щаб, драги господа британци!
- Много далече отивате - засмя се басово Мейтлън.
- Е, ако не щабът ви, то вашите съветници, сър Лайонел. Вие самите! Да, можете да отричате...
Внезапно във въодушевения глас на фон Тийл навлезе неувереност.
- Да - рече той. - Всичко е добре замислено. Само че ако сега Гурко изпревари и завземе прохода към Златица... Страхувам се, господа...
- Кой се страхува тук? От какво се страхува? - най-безцеремонно викна някой откъм вратата на балкона.
Климент стреснато се извърна. Беше Барнаби - главата му чак до рамката, разкрачил се, запречил цялата врата, сякаш с намерение да ги излови до един.
- О, Фреди! - развикаха се от тъмнината на балкона. - Елате да разрешите големите проблеми!
- Никакви проблеми не искам да разрешавам! Мейтлън, познавам те по биволския глас, че си ти! Аликс не е ли тука?
- На ваше разположение, сър - рече познатият на Климент глас.
- А, скрил се е! Вечният страх от дамите! Но чувайте, полковник! Използувайте! Не вярвам там да ви се удаде по-голяма възможност!
- Ол райт! - рече Аликс, размърда се, стана бавно от стола си и мина край Климент, сух, безстрастен като собствения си глас. - Предполагам, че вие вече сте отбелязали достатъчно подвизи, сър?
- Да - кимна Фред Барнаби. - Уви, нямах свидетели. А без свидетели, нали знаете. Мейтлън, идвате ли и вие? Господа!..
- Най-добре да станем всички - каза бързо единият от немците и Климент се сети, че е оня, на когото беше студено. Ала щом мъжете се източиха един след друг и влязоха в осветената Зимна градина, те престанаха да бъдат за него гласове, той виждаше вече униформите на двамата англичани (както Аликс, и Мейтлън беше полковник), отбелязваше меката брадичка на Пиер Оливие, приятната външност на русия фон Тийл и още другите трима, единият от които беше с очила. Фреди веднага ги поведе към салона, вървеше пред всички, обръщаше се, говореше им нещо и се усмихваше самодоволно.