Климент остана сам на балкона. За известно време той нищо не мислеше - дори не и за оная тъй важна новина за София, която неочаквано бе чул, после се сети за нея, съзна как нужна би била тя на руснаците, ако да имаше начин да им я съобщи... Но нямаше го Дяко и едва ли щеше да дойде друг вместо него.
Той очука лулата си в железния парапет на балкона, надигна се и влезе в Зимната градина. Лакеят Жан Жак бе поставил там две застлани със зелено кадифе маси и около тях седяха мъже, играеха на карти и не искаха да знаят нито за танците, нито за войната.
А какво ли прави моят брат? Сигурно се е върнал пак в бюфетната? Климент тръгна да го търси, ала душата му беше така разпъната и омаломощена, че никак не се разтревожи за Андреа. Да прави, каквото си ще, мислеше той. Всичко се е така объркало, та човек вече не знае кое е добро и кое е лошо!
Той стигна портала и мина в големия салон, ала още на мига се спря. Андреа беше там. Андреа танцуваше с една от сестрите на английската болница, но той не само танцуваше. Той беше разпуснато весел - въодушевен, шумен. Нещо пееше, нещо кимаше с глава. Другите го гледаха, смееха се, кимаха, пееха и те... О, колко възмутително, колко престъпно и греховно е, когато оня така неотдавна е издъхнал!..
Едва дочака края на валса и се запъти към брат си.
- О, докторе! - извика му мисис Джаксън.
Той я приближи. Обичайната му любезна маска прикри всяко вълнение.
- Добре ли се забавлявате, госпожо!
- Къде се загубихте? - попита тя, но чувствуваше се, че не мисли за него. Зениците й се бяха разширили като у кокаинистка. - Очаквах да ме поканите! - прибави тя с принудена усмивка.
- Искрено съжалявам... Ако знаех!
Той се учудваше, че я вижда пак с капитан Амир. Но нима при нея човек трябва да се учудва? До тях беше Филип и, както винаги, той стоеше изпънат, с дигнати рамене и тържествуващо изражение, ала Климент веднага почувствува някаква промяна в него. Ревнува. Сигурно ревнува.
- Лека нощ - каза Климент.
- Толкова рано?
- Лекарска съдба, госпожо Джаксън. - И той се поклони.
- Бай бай! - махна му с ръка тя.
Двамата й кавалери мълчаливо кимнаха.
Андреа се беше присъединил към компанията на мадам Леге и Климент отдалече чу гласа му:
- Любовта е вятър!.. Не, няма любов!
- Как тъй няма любов? - протестира граф Тибо.
- Няма. Няма.
- Може пък и да няма - кимна Позитано. - Аз, като женен, не смея да твърдя.
- А пропо. Вие женен ли сте, приятелю? - попита старата дама.
- Пазил ме бог! - направи комична гримаса Андреа.
Но той наистина е полудял, гледаше го удивен брат му. Какви глупости приказва! Трябва по-скоро да го измъкна...
И го хвана изотзад за лакътя.
- А, ти ли си? - извика Андреа, обгърна с ръка плещите му и го изтика напред.
- Госпожи и господа! Брат ми - мой ангел хранител!
Цялата компания избухна в смях. Те добре познаваха доктора; а при това бяха така весели, че всяка дума на Андреа им се струваше шега.
- Ето, че си встъпвам в длъжността - насили се и се усмихна Климент. - Налага се веднага да си вървим, братко мой.
- Да си вървим!.. Сега?.. Я стига...
- Не, изключено! Рано е!.. - запротестираха много гласове.
- Не го пускаме - надигна се от канапето мадам Франсоаз.
- Съжалявам, госпожо. Семейни причини.
- Дявол да го вземе! Какво...? - И Андреа може би щеше да му извика, че лъже, но светлите очи на Климент студено и властно присрещнаха неговите.
- Важна новина - прошепна той на български.
Андреа затихна за миг, сякаш да премисли; после вдигна рамене.
- Е, тогава... До следващия рожден ден на госпожица Сесил! - рече той насмешливо. - Лека нощ, госпожи и господа!
- Лека нощ, фараоне! - рече млечнобялата Една Гордън, сякаш да му припомни нещо, което само двамата знаеха.
- Очаквам да ме посетите през седмицата, приятелю! - кимна му благосклонно и старата дама. - Докторе, заповядайте и вие, Сесил ще се радва!
- Да!.. Да!..
- Лека нощ...
Какво става? Него поканиха на приема покрай мен; сега мен канят в къщата си покрай него. Изобщо преображение, мислеше Климент, когато тръгнаха към изхода.
- Какво има? Какво те прихвана пак? - чу той до себе си сърдития глас на брат си.
- После ще ти кажа.