- После! Държиш се с мене като с болен!
- Тихо. Ела, трябва да се сбогуваме и с консула.
Консулът беше с Неда и докато се сбогуваха, Климент отново се изненада и възмути от брат си. Весел, шумен допреди малко, Андреа внезапно занемя. Той стоеше и гледаше замислено Неда, но я гледаше някак блуждаещо, сякаш не я виждаше, и когато трябваше да й подаде ръка, само стреснато се поклони и бързо тръгна към изхода.
- Нямаш за две пари възпитание! - застигна го ядосаният Климент. - Защо се държиш като препариран! Хората те поканиха, а ти...
- Остави ме! - изръмжа Андреа.
- Да не са те засегнали нещо?
- Кой? Тя ли?
Неочаквано той се усмихна, но брат му се беше обърнал да поеме от Калимерата шинела си и не видя каква горчивина имаше в тая усмивка.
- Е, казвай сега? - рече с друг глас Андреа, щом излязоха от консулството и се запътиха към дома си. - Да не са вземали и Златица?
Климент погледна дали няма наблизо някой, хвана го под ръка и прошепна:
- Случило се е нещо страшно, братко. Заловили са го.
- Заловили? Как... Кого?.. Него?!
24
Вестта за падането на Етрополе се пръсна из града още на другия ден след приема. Андреа я занесе на ранина в хана на бай Анани и после между учителите. А и в чаршията Коста не го сдържаше на едно място; той току обикаляше от дюкян в дюкян, шепнеше и разправяше и намигаше... Споменаваше, дето трябва, за напредването на руснаците и докторът, но както винаги внимателно, предпазливо - дори по-предпазливо отпреди. Той добре познаваше османлиите и не се съмняваше, че след залавянето на руския агент те сигурно дебнеха всеки българин, от когото са могли да излязат разкритите сведения.
И така, до обяд вестта за напредването на руснаците обреди всички дюкяни, ханищата, вмъкна се в къщите. Разговорите за Горубляне и за селяните, докарани в Черната джамия, бяха изместени, или по-точно, погълнати от новото известие. Някои дори започнаха да виждат връзка между двете събития. "Наближава - шушукаха си те. - Започва се"... След многомесечното очакване всичко идеше така внезапно, така тревожно - радостно, че в началото никой не знаеше какво да мисли. Разбойничества и пожарища бе имало, откак се помнеха. Вчера, оня ден те само говореха на хората как неспокоен и несигурен е животът им. Ала днес мнозина вече казваха: "Щом са започнали да палят, значи братушките наистина приближават!"... "Приближават - клатеха глава други. - Но какво ли ще заварят..."
Него ден към обяд за фронта тръгнаха урфанските батальони на подполковник Ахмед Шюкри бей и два ескадрона триполитанска конница с бели наметала и дълги пики. Източи се и една батарея деветсантиметрови Крупови оръдия. А с войската заминаха хората на генерал Бейкър паша, полковниците Аликс и Мейтлън с останалите по-низши чинове от щаба и с ординарците. Разбира се, Фред Барнаби се намираше между тях. Той беше облякъл пак своите необикновени дрехи от жълта кожа, усмихваше се на дамите, излезли да го изпратят, и шумно обещаваше на мисис Джаксън още веднага да й пише "всичко най-подробно", защото тя внезапно бе решила да отложи с няколко дни заминаването си за фронта.
Нищо особено нямаше в това изпращане. Подкрепленията, които отиваха, бяха малобройни в сравнение с частите, минавали неведнъж през града, но за изтръпналите граждани ставаше все по-ясно, че войната осезаемо е приближила и че предстояха изпитания, които може би щяха да преобърнат живота на всеки един от тях.
И ето, че се заредиха дни, цяла седмица, през които слуховете в града ту се засилваха, ту отслабваха. Говореше се, че руснаците са отблъснати от Етрополе. Кореспондентите споменаваха дори някакъв руски генерал - Дандевил, същия, който завзел Етрополе; сега той бил прогонен оттам или убит, или пленен... Изглеждаше, като че има нещо вярно в тия слухове, защото в града докараха цяла колона пленени руснаци. Андреа ходи да ги види и вечерта бе така мрачен и зъл, че Женда избягваше да се мярка пред очите му.
Затова пък на другия ден дойде писмо от Фред Барнаби и то първо хвърли известна яснота върху онова, което ставаше на фронта. Маргарет го прочете на глас в английския клуб, който Климент усилено бе започнал да посещава. Фреди пишеше за куп приключения и чак накрая споменаваше, че хер Дитрих (той си бе наумил да нарича командуващия фронта с някогашното му немско име) решил внезапно да прегрупира армията си, "тъй като по независещи от него причини ранобудният Гурко зае прохода към Златица, а друга негова колона настъпва към селото Правец и може би отива към Орхание".
"Изобщо - пишеше Фреди - тоя руски генерал съвсем не ми се струва толкова наивен, както нашите добри приятели го оценяват. Моят паша (разбираше се Бейкър), предполагам, е едничкият, освен мен, който проумява това!.. Иначе всичко е наред. В планината вече има сняг и на човек му се струва, че е дошла Коледа. Вчера предадох на Аликс първия урок по лов на глигани. За съжаление той, изглежда, се е родил невъзприемчив и разбира от глигани тъкмо колкото от жени. Безнадежден случай! Приложени, изпращам Ви двата зъба на глигана - това наистина е един екземпляр, за който си заслужава да се разходи човек от Челси дотук! Поздрави от всички, а най-пламенни от нашия паша, за което с основание подозирам, че има причина".