А между това пътят им отдавна беше излязъл на открито. Страничните склонове на планината се бяха раздалечили. Насреща се виждаха кривите дворища на Камарци със срутените, почернели къщи сред тях (много преди маршалът да установи тук щаба си, башибозукът бе изгорил и тава село). По голите плоски възвишения зад селището имаше стотици и стотици сиви палатки. Помежду червенееха фесовете на резервните полкове, проблясваше излъскана стомана, виеха се безброй тънки, безплътни пушеци.
- Вижте, вижте кой е при воденицата! - извика Барнаби, след като отминаха постовете и приближиха към селото.
Генералът проследи любопитно ръката му. До голите зидове на срутена постройка, край която подскачаше мътното дере, бяха спрели няколко конници. Те също гледаха насам.
- Сен Клер! - изненада се Бейкър, като различи дългия, облечен в шинел майор. - Мислех, че е отпътувал вече...
- За наше щастие още е тук! - каза Фреди. - Да, сега редът е ваш, паша!
- Редът?
- Ние обещахме да пишем на госпожа Джаксън... Аз писах вече!
Бейкър внимателно го погледна. Подозира ли нещо тоя дявол Фреди? Но Фреди наблюдаваше конниците, които начело със Сен Клер препуснаха към тях.
- Тя още не ви е отговорила! Защо да бързаме.
- Не ставайте дребнав, паша. Може ли човек да знае по кои причини една дама не е писала.
- Може би сте прав. - И Бейкър неволно си припомни с копнеж червените коси на Маргарет, припомни си я как се смее и как умее да насочва разговора по желан от нея път.
- Би трябвало да й изпратим друг някой трофей - прибави той, но се побоя, че думите му ще го издадат, и побърза да каже: - Може и на леди Емили... на Една Гордън.
Фреди едва задържа усмивката си.
Минута по-късно конниците, които препускаха към тях, ги пресрещнаха и без да поздрави, Сен Клер извика:
- Бързайте! При маршала... Телеграфът от Цариград вика корпусните командири и вас!.. Бъдете така добър.
Бейкър пришпори силно коня си и препусна към горния край на селото, дето се намираше голямата жълта шатра на немеца маршал.
Той скочи от коня, спря се да поеме дъх и да постави в ред външността си, после с енергични крачки влезе в голямата жълта шатра на маршала.
Телеграфът вече предаваше условните знаци на Сераскерата и офицерът, който се занимаваше с шифъра, един червендалест, помохамеданчен поляк, се готвеше да дешифрира.
- Ваше високопревъзходителство! - сбра по военному токове Бейкър.
- А, вие ли сте! Седнете, генерале - рече бързо Мехмед Али, като бегло го погледна, посочи му с очи стол, а сам остана прав. Прозрачното му розово лице беше непроницаемо. Той пушеше цигара и дърпаше дима така силно, че при всяко всмукване върхът й червенееше.
В шатрата беше още помощникът на маршала, генерал Шакир, неподвижен и втренчен в лентата на телеграфа, а също и командирът на втория корпус, Реджиб паша, черничък пъргав мъж с топчести очи, отличил се неотдавна при Шипка с упоритостта и ожесточението си към неприятеля и затова преместен с повишение на тоя фронт. Той кимна на Бейкър, усмихна му се и личеше си, че едничък измежду тримата не е развълнуван от предстоящата заповед.
Да, наистина, каква ли ще бъде тая заповед, питаше се генерал Бейкър, когато седна и зачака с другите. Кой ли вариант са приели?.. Видин - Арабаконак?.. Видин - Плевен - Арабаконак?.. Или крепост София с привличане на още войски в нея?.. Или най-сетне крепост София със съсредоточение на главните сили на линията Одрин?.. Да, въпросът тоя път е съдбоносен - съдбоносен не само за кариерата на маршала и не само за благородните амбиции на Шакир... И за мен самият е съдбоносен; за нашата по-нататъшна политика към войната... Султанът трябва веднъж завинаги да разбере, че тоя фронт е най-важният, най...
Гласът на червенобузестия поляк при телеграфа прекъсна мислите му.
- Сераскерата пита тук ли са всички повикани господа командири - каза той, като извръщаше очи към дребничкия маршал, който изведнъж свали цигарата от устата си.