- Предайте. На телеграфа са командуващият фронта... чин и име... корпусните командири генералите Шакир паша в Реджиб паша и главният инструктор на армията генерал Бейкър паша. Очакваме заповедта на негово императорска величество султана.
Телеграфистът затрака бързо и сега всички следяха пръста му: точка - тире - тире - точка...
- Интересно защо така настоятелно викат всички ни - рече Реджиб, като стана и той прав.
Шакир го погледна, погледна маршала и сетне спря пак мълчаливи очи на телеграфа.
Изглежда решили са действия от голям мащаб, мислеше Бейкър. Най-вероятно е да са приели моя вариант Видин - Плевен - Арабаконак със здраво укрепяване на София...
Телеграфистът спря да чука. Настана минутна тишина и тогава телеграфът започна да приема.
- Четете - каза маршалът.
Полякът вдигна към очите си лентата, наду червените си бузи и бавно зачете:
- "Истанбул... Сераскерата... Съобразно волята на Н. И. В. нашия господар..."
Той прочете на ум следващите думи, погледна изплашено към Мехмед Али, после пак ги прочете.
- Какво занемя! - кресна извън себе си от нетърпение Реджиб.
Полякът наслюнчи устни. Червенината се беше стопила от бузите му.
- Четете - рече необичайно тихо маршалът, сякаш знаеше какво пише по-нататък на лентата.
- Слушам... ваше високо... - Офицерът заби очи в шифъра и зачете: - "Освобождавам поради некадърност... досегашния командир на Арабаконашкия фронт маршал Мехмед Али паша... Заповядвам незабавно да се яви... в Сераскерата... и... да даде отчет за деянията си... точка".
Той спря и никой от мъжете, занемели от изненада, не забеляза, че телеграфът продължаваше да приема.
- Не, това е вече премного! - прошепна неочаквано със съчувствие и болка винаги сдържаният Шакир. - Господа, ние трябва да възразим...
- Оставете, генерале! - прекъсна го Мехмед Али. - Можеше да се предвиди... при все че не очаквах така... така нагло да стане всичко... Господа! - каза той, като едва забележимо се поклони. - По-нататък заповедта не се отнася за мен и аз не мога да остана в шатрата. Благодаря ви!
Прозрачното му лице беше станало пепеляво. Очите не мигаха. А като погледна за цигарата, Бейкър видя, че той я е смачкал между пръстите си. Как изведнъж пролича пак у него немското - коректно, надменно, обидено... Но какво правят ония в Истанбул; те провалят най-добрите си офицери, възмущаваше се до дъното на душата си Бейкър. Няма съмнение, че Сюлейман е причината. Старата омраза... И завистта. Използувал е сега случая и другите са се поддали... Глупаци! Секат клона, на който седят...
Дребничкият маршал се ръкува мълчаливо с тримата генерали, кимна още един път, като студено и презрително се усмихваше, и без да промени изражението си, без да погледне встрани, бързо излезе из собствената си шатра.
А в това време телеграфът продължаваше да трака и да приема отмерено знак след знак. Внезапно той спря и това като да стресна всички.
- Да чуем по-нататъшните нареждания - рече Бейкър, хладнокръвен и предприемчив въпреки всичко.
- Чети бързо! - извика Реджиб и се надвеси над апарата.
Полякът откъсна лентата и прочете:
- "За командуващ Арабаконашкия фронт по заповед на падишаха назначавам досегашния корпусен командир генерал-лейтенант Шакир паша. Точка. Предложените от Мехмед Али варианти се отхвърлят като несъстоятелни и престъпно рискуващи сигурността на империята. Точка. Разпорежданията за отбраната на прохода и крепостта София остават неизменни до изпращането на подкрепления в размер на четири пехотни дивизии, артилерия и конница, които ще бъдат прехвърлени от Русенския фронт и до моето лично пристигане. Точка. По милост на негово императорско величие султана, главнокомандуващ на европейските армии, маршал Сюлейман паша".
- Е, честито! - пристъпи Реджиб веднага към новоназначения командир на фронта, а в топчестите му очички припламваха иронични, завистливи пламъчета.
- Воля на аллаха! - рече стреснато Шакир, като се ръкува с него, а след това и с англичанина, после взема дешифрираната телеграма и внимателно я прочете. - Воля на аллаха! - повторно каза той с овладян глас, щом стигна края, и Валентин Бейкър не се съмняваше, че тия слова значат: никакви варианти, никакви разпореждания; положението на фронта остава, каквото си е, макар че предстоят да дойдат значителни подкрепления, а с тях самият Сюлейман...
26
Към обяд, като се прибираше, Андреа срещна файтона на французкото консулство. В него бяха госпожа Леге и внучката й, а с тях и Неда. Щом разбра, че и тя е с тях, той почувствува, че го обзема вълнение, някакъв гняв, примесен със смут, извърна уж случайно глава настрани и побърза да отмине.