- Хайде... хайде... - викаше той, като минаваше покрай облените в пот мъже. - Ама вие какво се пипнете, бре катили такива!..
И безпричинно, просто за да знаят, че минава, стоваряше пътем тоягата по ония, които му се изпречеха пред очите.
- По-чевръсто, по-чевръсто... А-а... Нали го видяхте бея - мислете му! (Преди час бе минал на кон Джани бей). Ами ти, бре?.. Ами оня, другия... Ей, свиньо! - викаше по навик чаушът и удряше с тоягата.
Кундурджията Герасим си втелеса един по гърба; Коста - и той.
- Е, стига си скимтял, Герасиме!.. С малко се отървахме тоя път! - разсмяха се мъжете, щом турчинът отмина към по-далечните валове; но те се смееха, тъй като нямаше как другояче да изкарат яда си.
- Добре, че не удря силно!.. - ухили се и? Коста. - Бе, аз на тоя крастав чауш ще му го върна някой ден, ама да видим...
- Стига, стига! Само до теб ли е! - спря го винаги предпазливият ханджия. - Ей го, Герасим си го преглътна, сега ти почваш...
Друг, с големи челюсти и тънък врат, задъхано каза:
- Тоягата не е бой, момче... Сто тояги като станат, тогаз е много!
- Ти аслъ знаеш... Ей го защо си давал най-много зор Бостанджията! - захихикаха потъналите в кал и пот дюкянджии.
- Да не дава господ и вие да узнаете, момчета!
- Говорете си вие... Ще му го върна аз с горницата! - закани се отново с озлобление Коста.
- Те други вече им го връщат - без да се обърне, рече брат му.
Обиден, защото го бяха взели на подбив, Андреа от сутринта не се вмесваше в разговора им. А сега изрече тия думи предизвикателно; изрече ги с гневно убеждение, че всичките тия мъже, които му се бяха хвалили с коравите си ръце, всъщност не само са предпазливи, но и страхливи в душите си.
И наистина, за минутка край него всички се смълчаха. Те сякаш премисляха думите му и се оглеждаха още веднъж един друг - ей оня, с русия перчем, е непознат; а другият, по-далечният, е шуря на онова турско мекере, чорбаджи Теодосий...
- Говорят, че нещо ставало и към Орхание - престраши се най-сетне майстор Велин, едър мъжага с малка глава, на която фесът килнато и алено стърчеше. Той беше правил чиновете на класното училище и добре се знаеше с Андреа.
- Ставало! Да става, Велине, каквото ще! - пресече го като с нож бай Анани и пак се огледа бързешката. - Тя, нашата работа, нали я видиш каква е...
- Тя нашата... Ето я каква е нашата работа! - обадиха се едновременно неколцина.
- Нашата работа, страхлива работа! - каза язвително Андреа.
Пак мълчание изпрати думите му.
- Какво да направи човек с една лопата в ръце, бе даскале? - рече намусен единият син на бай Анани, Димо.
А другият, Лазар, веднага добави:
- Ех, ще свиваме уши, ще чакаме!..
- Я млъквайте! Млъквайте... - изръмжа изплашено баща им. - А-а... Още остана барабана да бием... Стига! Копайте там!..
Изпълнен с недомлъвки, с прекъсвания и закани, разговорът беше стигнал до задънен сокак и за известно време всички продължиха да копаят и да ринат тежката кална пръст, залисани в мислите си.
В същото време откъм подуянския склон един след друг се зададоха файтони с важни господа. Имаше и дами, мисис Джаксън, в карирания си пътнически костюм, и много младата, жълтокоса жена на фон Валдхарт, австрийския консул. Срещу им седяха адютантът Амир и барон фон Хирш и ги забавляваха. И файтонът на французкото консулство се виждаше в тая процесия. Срещу Леге и маркиз Позитано се беше настанил Сен Клер, завърнал се снощи от фронта. Тримата бяха погълнати от подхванатия още в града разговор за смяната на Мехмед Али с Шакир и за предстоящото пристигане на главнокомандуващия заедно с големи войскови подкрепления; новина, която англичанинът им бе доверил под секрет с надеждата да ги спечели на своя, сиреч на турска страна, нещо, което беше отдавна негова цел.
Те все повече напредваха по хълма. Въпреки разкаляния път охранените коне с лекота теглеха файтоните и ако от време на време спираха, то беше само защото господата искаха да разгледат по-добре тоя или оня вал, брустверите, траншеите, отделните укрепени легла за оръдията. Всъщност тях сам никой не би могъл да открие, ако да не беше услужливото усърдие на инженера австриец (най-добрият измежду хората на Хирш), който се прехвърляше от файтон на файтон и обясняваше кое как ще бъде...
- Ей ги! Ония пак се заточиха - каза един от мъжете край Андреа.
Останалите надигаха глави.
- Кои, бе Пене?.. Къде?..
- А... Че тез са други!
- Други са, вижте конете...
- Вярно, че са други.
- Майка им... - рече Тодор, погражданилият се братовчед на Анани. - Знайме ги ние, все кърлежи - кръв да смучат. Ако не са били тези ингилизи, досега братушките да са видели работата на турчина.