На завоя вятърът го пресрещна, вледени изпотеното му тяло; той цял изтръпна и се разкърши. А като погледна към по-долния завой, видя каруцата с вързания Тодор и с двете заптиета... Ако бе револверът му тук, отгоре би могъл да стреля в едното заптие, в другото... Не, оня е вързан, каруцата вече влиза в Подуяне; после хората по табията; и другите, които слизат, които се качват по пътя... О, какви безплодни мисли! Какви безумни мисли, говореше си Андреа и не отмахваше очи от вързания, притиснат между заптиетата Тодор. Откарват го. В Черната джамия или в Каракола? По-вероятно в джамията - при горублянците; и при предишните от Ихтиман и от Ташкесен... Няма да лежиш дълго, брате! Както вървят работите, месец-два и други ще влязат на ваше място...
Сетил се за руснаците и за тяхното напредване, той се ободри. Случилото се вече не му се виждаше така тягостно. Той закрачи по-бърза, енергично... Срещаше коли, натоварени с дървен материал и камъни, отминаваше ги. Не, не, няма да остане повече в града! Непоносимо е да стои тук. Ще се прехвърли някак при руснаците. Иска да участвува в сражения... Чета ще съставим с други такива като мен. Или пък най-добре в руските части - ех, щом съм там!.. И тъкмо си представяше как ще изглежда в руски мундир, с пушка, със сабя, когато ритмично подрънкване на звънци зад него пропъди въображението му.
Той се отстрани неволно, обърна се да погледне кой иде. Видя белите кобили на консулския файтон. Калимерата седеше горе на капрата между разветите байрачета; отзад Леге бе сам, облегнат, сложил крак връз крак. Той забеляза Андреа, позна го и веднага извика на файтонджията да спре.
- Качете се - предложи му той.
Да се качи! След всичко и с файтон ли да си иде!
- Ще изкалям седалото!..
- Нищо, нищо... Качете се!
И Леге покровителствено му направи място до себе си, но Андреа седна срещу него.
Известно време двамата мълчаха. Най-сетне консулът попита:
- Какво се случи всъщност там?
- Нищо особено - рече Андреа, без да го погледне.
- Но адютантът споменаваше някакви московски агенти?
- Московски агенти?..
- Да.
- Говедо!.. Извинете... Който не иска да се покорява, е московски агент... Или... Впрочем, да! Като размисли човек, вижда, че те всъщност имат основание.
Консулът кимна и те пак замълчаха; а всеки незабелязано оглеждаше другия.
Симпатичен младеж, мислеше Леге. Тогава (на приема) ми се видя духовит... с темперамент... А колко е смел! Да, смел е, щом е дръзнал срещу тези озверени простаци... Трябва да разправя на мама: нейният кавалер вързан! Как го наричаше тя? Фараонът! За бога, как разказа той тогава оная история. Каква спонтанност!.. Да, той също ми помогна да я убедя (о, сега вече е друго - колко съм щастлив, че цени Меда!) И добре, че ми се удаде повод да се реабилитирам... Но аз не изпълних дълга си за другия, сети се Леге. Ще трябва да говоря пак със Сен Клер... Или ако видя Джани бей?! Може би най-добре ще е тоя път с Джани бей... Майорът си развали настроението накрая; разбра, че усилията му не донасят резултат...
Не трябваше да се качвам във файтона му, мислеше Андреа. И изобщо... това застъпничество, тая милост! Бих предпочел да бе само от италианеца. С италианеца някак си всичко е естествено... При това тъкмо от Леге... от Леандър! - спомни си той горчиво - подигравателно как Неда го бе нарекла в началото на приема. Нечестно е от моя страна! Та тоя човек аз го ненавиждам... Не, не го ненавиждам - нищо не ми е направил... Помогна ми... Но колко пъти го наричах стар... че не й подхожда... Добре де, а малко ли тукашни госпожици се мъжат за по-възрастни от бащите си... Глупости! Консулът изглежда съвсем добре... Ами това, дето Буботинов го разправяше, сети се той. Дето по въстанието се застъпвал за нашите пред мютесарифа!.. Как ми е срамно... обидно...
- Пушите ли, млади, приятелю?
Андреа посегна, поколеба се, като видя изкаляните си ръце, после решително взема цигара. Консулът също запали.
- Трябва да ви благодаря за застъпничеството пред господин Сен Клер - рече намусено Андреа.
- О, нима сте видели? Справедливостта го изискваше. Впрочем маркиз Позитано пръв ви откри, той му обърна внимание - рече все тъй покровителствено Леге. - А лично аз бих искал да ви дам един съвет! Мога да си го позволя, нали? Е добре! Няма да кажа с думите на мюсюлманите: каквото е писано, това ще бъде... Ще ви кажа само, че при дадените обстоятелства всяка изява на протест е повече вредна на каузата ви, отколкото полезна! - завърши той и се почувствува удовлетворен от своите думи.