- Уви! Краят е още далече, мой драги! И знаем ли ние какъв ще бъде тоя край?.. Особено за нас, в София. Предстои да дойде тук една от техните най-важни персони; подкрепления предстои да дойдат, и то грамадни... Това значи, че ще превърнат града във втори Плевен... Втори Плевен! Представяте ли си? Не, не бих го пожелал и на враговете си! - въздъхна той и в тоя миг мислеше и за българите, и за турците, които биха били заключени в обсадената крепост, и за Неда, за Сесил, за майка си, за неизмеримите страдания, които можеха да ги сполетят.
- Не разбрах добре... Кой предстои да дойде? Тук ли? Какво, с подкрепления? - гледаше го сепнато Андреа.
Все още в плен на своите размишления, консулът срещна променения му поглед и кимна.
- Според Сен Клер, това ще даде обрата на войната... Ще видим! Ако наистина успее да организира една такава резервна армия...
- Но кой? За кого говорите? - надигна се от седалото Андреа.
Леге внезапно се опомни. Рече си, че идването на главнокомандуващия не е негова тайна, че му е поверена под секрет, и тъкмо защото силно му се прииска да я разправи на тоя тъй разпален младеж, наложи си и поклати отрицателно глава.
- Това не мога да ви кажа.
- Но вие сам започнахте!
- Съжалявам. Тайната не е моя! Обещах. Впрочем, вие ще научите твърде скоро, млади господине! Такова нещо не остава скрито. Пък и последствията му - може би всички ще ги усетим, да, да!
Той измести разговора, попита за Климент, за семейството им, каза, че би желал да се запознае с бащата Будинов (пишел книга за живота в Турция и всяка връзка с местни хора му била от полза). Но разговорът вече не вървеше. Консулът виждаше ясно по лицето на Андреа, че го интересува само несподелената тайна, и това му се стори невъзпитано. Той силно охладня към него. Дори съжаляваше вече, че го е поканил във файтона си.
- Дванадесет без четвърт! - погледна той часовника си, когато минаха покрай артилерийската казарма и свиха надолу, та да пресекат Цариградския път и да излязат на Войниган сокак. - Оттук аз ще се отделя към телеграфната. Вашият път, господин Будинов?
- Продължавам направо! - отвърна Андреа, който бе почувствувал промяната и с цялото си държание казваше: ето ви и благосклонността, и участието, и всичко!..
Той слезе при конака, поблагодари още веднъж и се сбогува с Леге, а черните му вежди продължаваха насмешливо да се вдигат и устните му дори прошепнаха гневно, щом тръгна покрай зелената ограда: "Само да не остава от вас да чакаме!"... Не, не е хубаво, не е честно, възмути се той веднага от своята несправедливост. Та консулът ме отърва от ония побеснели кучета... Какво искам повече? Друг ще го направи ли? Но едва изминал десет крачки, и той пак се сети за важната личност, която щеше да дойде, и от идването на която щяха да следват толкова много беди... Как да научи името?.. Климент би ли могъл? Или друг някой, който има допир с англичаните, който е между тях?.. Друг?.. Друг?.. Буботинов?.. Зетят на чорбаджи Мано? На Желявеца? Може би Госпожата? Защо не! У нея живее виконтесата... В съседството е болницата им... И Сен Клер постоянно ходи там... пък и другите...
Той остави пътя за в къщи, изми се надве-натри в двора на митрополията и както беше с калните си вехти дрехи, отправи се към дома на Госпожата, вдовицата на любимия му някога учител Сава Филаретов, сиреч към същия дом, дето преди години по първом бе срещнал апостола Левски.
28
В уличката към девическото училище, дето сега се помещаваше английската болница, имаше няколко празни коли, с които сигурно бяха докарвали ранени. Край тях клечаха пет-шестима османлии колари и санитарни носачи. Те злобно изгледаха Андреа, когато той прекоси уличката и приближи тясната висока къща на Филаретова. Там бяха спрели два файтона, единият познат вече на всички софиянци, файтонът на виконтесата, голям и тапициран с кадифе, с английското знаме от едната страна на капрата и със знаменцето на Червения полумесец от другата страна. Вторият файтон беше наемен и неговият файтонджия, куцият Сали, бе познат на Андреа от много години. Той се намираше в някакво родство с капитан Амир, а чрез него и с Джани бей, тъй като се говореше, че адютантът води сестра на бея, допреди войната бе налбантин, но откак го раниха и не можеше да подгъва вече крак, хвана се за нов занаят. Всичкото имане на Сали сега бе тоя файтон и бахчата при Кюстендилската порта, дето беше и къщурката му.