29
Маргарет Джаксън бе уговорила с Филип да я вземе към обяд от английската болница, дето смяташе да иде, та да получи интервю от виконтесата и персонала - интервю, което би придало на кореспонденцията й за "ония, които продължават да бъдат герои", още по-голяма достоверност и тежест. Но пътем тя бе срещнала консулите и другите господа, които отиваха на табиите, видя Амир и се присъедини към тях.
Обиколката продължи доста. Файтоните на няколко пъти затъваха в калта. Но дамите и господата в тях бяха много весели, много шумни. А от всички най-вече Маргарет. Тя постоянно кимаше, смееше се; оживлението така я беше подмладило, че тя не преставаше да се шегува с кавалера на фрау фон Валдхарт, и баронът, прелюбезен както винаги и много тактичен с жените, много търпелив, накрая взе да се чувствува неудобно.
- Но какво става с вас, мила Маргарет! - смееше се донейде ревниво, донейде иронично жълтокосата съпруга на седналия в един от по-задните файтони австрийски консул. - О, вие просто искате да ми отнемете барона!..
- Защо не - отвърна с нов, неудържим пристъп на радостно възбуждение Маргарет. - Аз съм свободен човек! Свободен дух!.. А вие, скъпа Матилда, о... вие си имате мъж!.. Така ли е, бароне? Така е, да?
Умореният вече Хирш се насили, изкара на устните си една от своите толкова любезни усмивки и като внимаваше да не засегне нито едната, нито другата дама, каза:
- Вие сте права, госпожо... О, да! Безусловно сте права, що се отнася до свободата... Но днешният ден е отхвърлил вече всички скрупули, нали? - прибави той галантно, като изви към немкинята своите гъсто обкръжени от безброй бръчици очи. Макар погълнат винаги от мисълта за сделки (страст, която отдавна не бе само гонене на пари), като светски човек и като гост на консула Валдхарт, застъпник на неговите интереси тук, баронът чувствуваше някакво своеобразно нравствено задължение да ухажва жена му. Ухажването му не беше неприятно на Матилда. Тя също го приемаше като негово задължение и свое право. То я ласкаеше и засищаше суетата й, така че шегите на Маргарет с основание й се струваха вече прекалени.
Но колко далече беше от истината фрау Валдхарт! Закачливостта на Маргарет, нейното привидно лекомислие всъщност само прикриваха онова сладостно и трескаво вълнение, което все по-силно я обземаше, колчем се случеше да бъде с Амир. Тя избягваше да говори с него, рядко го поглеждаше, но това отбягване, както и всеки намек, всеки жест в действителност бяха подкана към него - инстинктивна подкана на опитна в любовта жена, която младият турчин веднага бе разбрал и на която си бе решил колкото се може по-скоро да се отзове.
От табия на табия те описаха широк полукръг, спряха във Враждебна, в Биримирци и Връбница, но времето се застуди, облаците се сгъстиха и по Берковския път те побързаха да се върнат в града, като влязоха от север през Куршумлъ капу.
Часът отиваше на четири, когато файтоните спряха пред английския клуб.
- Не, не ви пускаме! Ще останете да обядвате с нас! - възпротиви се решително Маргарет, щом младият адютант поиска да се сбогува и да си върви.
- Разбира се, че ще обядваме общо! - присъедини се към нея и Сен Клер. Той бе избързал да слезе от другия файтон и подаваше ръка на преуморения фон Валдхарт.
- Не е за мене такова дълго пътуване - рече австриецът. - Добре, че не ни завари дъждът... Ето, запръска!
- Тъкмо навреме...
- Е, да влизаме! - рече весело Сен Клер. - Жалко, че нашият синьор маркиз ни изостави заради семейните си обязаности!
- Но само как скочи той! - разсмя се Маргарет. - Още не бяхме стигнали консулството, и хоп!..
- Така се изплаших! - потвърди Матилда.
- Моля, влизайте, господа - наистина заваля... Дамите!
Те заизкачваха стъпалата към повдигнатия приземен етаж на клуба. Напред бяха Маргарет и Матилда, последвани от барона, който радостно душеше и се мъчеше да определи менюто. Зад тях пухтеше фон Валдхарт. Накрая вървяха Сен Клер и Амир. Времето на обяда бе минало, до вечерята имаше цели два часа и те очакваха да заварят помещенията безлюдни. Но за тяхна изненада около всички маси в долния етаж имаше хора - седяха по двама, по трима, предимно кореспонденти, заети в разговор - така че не оставаше нищо друго, освен да се качат горе. И те тръгнаха пак по стълби; фон Валдхарт пак запухтя и запъшка.
- Хелоу!.. - възкликна първа изскокналата на горния етаж Маргарет и се запъти към дългата средищна маса, дето седяха хората на виконтесата и дето сега обядваха трима добре познати ней англичани. Бяха доктор Грин, млечнобялата мис Една Гордън и кореспондентът на "Дейли Телеграф", мистър Гей, който въпреки всичките си закани все още не си заминаваше за Англия!