Выбрать главу

— Жена ви е очарователна — забеляза учтиво Ломекс. — Останах безкрайно доволен от театъра миналата седмица. Да полеем ли още веднъж хер Хюго?

— Не, недейте — каза благоразумно Спенс. — Достатъчно пихме.

— Но той ни каза да пием според най-добрите традиции на института — казах аз.

Засмяхме се всички, дори и Спенс. Нещо, което рядко правеше: смехът разкриваше много зле лицето му. В същия миг смехът ни бе прекъснат от шум зад нас.

Мисис Спенс бе влязла без предизвестие в лабораторията, с дръзкото изражение на човек, съзнателно нарушил реда. Тя ни се усмихна жизнерадостно зад воала с точици, който се спускаше от шапката и придаваше особена привлекателност на слабото й лице.

— Смит не се вижда никъде и аз трябваше да чакам… да чакам… като осъдена душа.

Двадесет и седем годишна, средна на ръст, слаба, хубавичка, с тънки китки и глезени, със светлокестеняви коси и тясно, почти безцветно лице, в което сивите очи светваха понякога с детинска игривост, Мюриел Спенс беше истинска награда за злочестината на Спенс. Той бил сгоден за нея още преди войната, а когато се върнал напълно обезобразен, тя не го изоставила, устоявайки на натиска на своето семейство и собствените му усилия да й върне свободата. Шумната венчавка предизвикала голям интерес. При все че бе загубила твърде много от младежката си хубост и се държеше някак изкуствено, Мюриел беше все още привлекателна в тъмния костюм с яка от кафява кожа и озари с присъствието си мрачната ни лаборатория. От внимание към Спенс, който беше най-добрият ми приятел, аз се стараех да обикна и Мюриел, но стеснителен и сдържан по природа, все мислех, че съм й неприятен и се държах настрана.

Тя повдигна воала си, за да целуне леко по бузата своя съпруг, забелязвайки с едва уловим укор:

— Ще закъснеем за вечерята, мили. Защо не си се приготвил?

— А знаете ли, мисис Спенс — каза Ломекс, като вдигна изискано едната си вежда, — че влезете ли веднъж в тази зала на ужасите, може и никога да не излезете от нея?

Тя наклони глава на една страна и ме докосна със светлия си предизвикателен поглед.

— Чувствам се в пълна безопасност, щом мистър Шенън е тук.

При тия думи, неизвестно защо, Ломекс и мисис Спенс се усмихнаха. Спенс, чиито тъмни очи бяха втренчени с почти кучешка преданост в лицето на жена му, бе облякъл вече палтото си и тя мушна под лакътя му своята облечена в ръкавица ръка.

— Ние с Нейл отиваме във вашата посока, мистър Ломекс — заговори подкупващо тя. — Желаете ли да ви отведем?

Настъпи кратко мълчание.

— Благодаря — каза най-после той. — Много сте любезни.

Излязох заедно с тях; разделихме се пред леката открита кола на Мюриел, оставена до входа на сградата. Те заминаха с колата към града, а аз тръгнах към Фенър Хил с намерение да взема от жилището си образците от Дрийм и да се върна незабавно с тях в лабораторията.

Вдясно от пътя ми изкуственото езеро в Елдън парк беше здраво замръзнало и препълнено с пързалящи се кънкьори. В тихия въздух се носеше острото весело звънтене на стоманените кънки по леда. Възбуден от бенедиктина и радостната мисъл за заминаването на Ъшер, почувствах, че ми се пее. Главата ми беше приятно замаяна, светът изглеждаше наистина прекрасен.

Когато наближих познатия пансион вратата на Ротсей се отвори, за да даде път на Харолд Мъс и мис Лоу, и двамата с кънки, увиснали на метнати върху китките им връзки. При тази гледка питието опроверга своя манастирски произход и се прояви по-силно, отколкото бих предположил. Не мога да си обясня защо появата на мис Лоу в такава компания, със спретнатия бял пуловер и вълнена шапчица с червен пискюл, тръгнала не да помага и спасява, а да укрепи здравето си с полезна гимнастика, ме накара да се разсмея безгласно.

— Какво има, мистър Шенън? — спря се тя, щом ме видя. — Да не сте болен?

— Ни най-малко — отвърнах аз, като престанах да се държа за парапета. — И душевно, и телесно съм в отлично състояние… готов за подвиг, който може да разтърси света. Ясно ли се изразих?

Мъс сдържа смеха си; той бе отгатнал състоянието ми, но скромното лице на мис Лоу изразяваше само съчувствие и дълбока загриженост.

— Не искате ли да дойдете с нас на езерото? Ветрецът може да ви помогне.