— Скъпа доктор Лоу — усмихнах се аз. — Това откритие ще мине в историята. И ние наистина трябва да го отпразнуваме. Ще вечеряме ли заедно тази вечер?
Все още поруменяла от възбуда, тя се поколеба и погледна часовника си.
— Ще ме чакат вкъщи.
— О, ела — настоях аз. — Рано е още. Няма да изпуснеш влака.
Когато ме погледна със светнали очи, в които се съзираше и едва уловима плахост, аз скочих, изпълнен със самоувереност и радост. И казах със смях, докато й помагах да си облече палтото:
— Работихме усърдно. Затова заслужаваме малко награда.
Улових я весело под ръка и тръгнахме.
VI
Недалеко от факултета, на Олд Джордж стрийт, се намираше малкият френски ресторант „Континентал“, където ходех понякога със Спенс; реших, че това заведение е най-подходящо за днешното ни забавление. Ресторантът, чиято съдържателка, елзаската мадам Бросар, беше вдовица на учителя по чужди езици в съседното средно училище, беше скромен, чист, с добра кухня, запазил дори в тукашната северна обстановка нещичко от духа на своята родина. Подът беше посипан с пясък, колосаните салфетки на квадрати бяха сгънати ветрилообразно и поставени в цветни чаши за вино; на всяка маса имаше свещници с червени абажури, които озаряваха с романтична светлина приборите с кокалени дръжки.
Когато влязохме, съдържателката ни се поклони от мястото си зад касата, а младият келнер в извехтял широк смокинг ни заведе до една маса в ъгъла. Бяхме подранили и като изключим някои редовни посетители, които вечеряха на дълга маса в средата на залата, заведението беше за наша радост почти празно. Прегледахме весело листа, на който менюто беше написано несръчно с виолетово мастило, и си поръчахме супа с кромид, телешко печено, портокалово суфле и кафе.
— Тук е чудесно — каза Джин, като огледа с любопитство помещението. — Все едно че сме в Париж — и се поправи с лека гримаса, — доколкото имам представа за него.
— Да си представим, че сме наистина там — отвърнах весело аз. — Идваме от Сорбоната… както ни я описа нашият приятел Чалис. Всеизвестни учени сме… не виждаш ли каква брада имам?… И току-що сме направили откритие, което ще смае света и ще ни покрие с безмерна слава.
— Направихме го всъщност — извика уверено тя.
Аз се разсмях. Развълнуван от чувството, че съм победител, измъкнал се от тежкия хомот на всекидневния труд, бях загубил обичайната си сдържаност, обзет от радостно опиянение. Когато келнерът ни донесе супата и едно дълго, тънко, хрускащо хлебче, аз му заговорих на френски. А когато той поклати отрицателно глава с виновно изражение и заговори на чисто шотландско наречие, Джин също се разсмя.
— Какво каза на горкото момче? — запита тя, след като келнерът си отиде.
— Нещо, което не можеше да разбере, защото е още много млад. — Аз се наведох през масата към нея. — После ще ти кажа.
Започнахме да ядем супата, която беше превъзходна: с резенчета хрускав кромид, поръсена с настъргано сирене. Плувахме в ликуване и самозабрава по вълните на своя успех. Келнерът, с когото се бяхме вече сприятелили, ни донесе важно бутилка червено вино, включено във вечерята. Потръпващ от възбуда, с пеещо от щастие сърце аз налях две чаши от простичкото вино, още разпенено след наливането от бурето.
— Да пием за успеха си!
Джин наведе колебливо поглед, но само за миг; после, завладяна сякаш от съзнанието, че случаят е необикновен, отначало отпи само глътка, а след това изпразни чашата си наведнъж.
— Не е лошо — кимнах одобрително аз. — Щом сме в Париж, да се държим като парижани… Освен това… не забравяй, че сега си вече солидна, макар и все още привлекателна дама на средна възраст, която е аглутинирала цял ден бацили в Сорбоната. И, както казва самият свети Павел, имаш нужда от малко вино.
Джин ме погледна с укор, но сериозността й изчезна веднага; тя се усмихна, а след миг се разсмя отново, весело и игриво, без никакъв повод, само защото беше в радостно настроение.
— О, Робърт, не би трябвало… — извика тя, като си изтриваше очите. — Държим се като деца.
Седнала зад касата си, внушителната мадам Бросар ни гледаше съчувствено и добродушно.
Когато донесоха телешкото и налях отново чашите, ние заговорихме с неудържимо увлечение за преживелиците си през последните три месеца, шегувахме се със срещаните мъчнотии, наслаждавахме се отново на всяка подробност от великолепното постижение.