В малка добре мебелирана приемна до хола на западното крило от женското отделение, която служеше и за трапезария, мис Индр и Мейтланд чакаха вече до четвъртита маса с прекрасна покривка и сребърни прибори за четирима. Икономката, слаба, повехнала петдесетинагодишна жена с аристократична външност, безукорна и нежна, в синя униформена рокля от воалаж с бели маншети и яка — ме поздрави с леко, равнодушно кимване.
Когато седнахме, двете жени размениха бегло многозначителни погледи и прошепнати забележки. Обедът мина в напрегната и неприятна обстановка. След супата донесоха печено, оставиха го пред Полфри, който го разряза несръчно и го разпредели с глухо тананикане в чиниите. Мейтланд казваше от време на време с чисто мъжка безцеремонност някоя парлива забележка по мой адрес. Запита дори дали не бих приготвил следобед лекарствата за обща употреба на дежурната й сестра. Веднъж-дваж, когато Полфри заговорваше, тя поглеждаше насмешливо към мис Индр.
Угнетен от утринните впечатления и от неочакваната трудност да се приспособя към тази странна обстановка, аз мълчах. Щом Полфри стана след десерта, като смънка някакво извинение, аз го последвах на терасата.
— Тия жени! — извика той. — Нали ви казах! Не мога да ги понасям, Шенън. Мразя всъщност всички жени. Благодаря на Бога, че никога в живота си не съм имал нищо общо с тях.
Той хукна да поеме дежурството в общата трапезария, а аз тръгнах със смесени чувства към аптеката.
Тук ме чакаха официално сестра Шед и още една по-млада. Шед беше възгруба жена на средна възраст, с огромен бюст и добродушен поглед. Когато влязох, тя поглеждаше часовника си, забоден на престилката й.
— Добър ден, докторе. Това е сестра Стенуей. Можем ли да получим лекарствата!
Докато Шед оставяше на масата празната кошница, другата сестра ме погледна крадешком и по бледото, сериозно, плоско лице пробягна лека усмивка. Тя беше към двадесет и пет годишна, тъмнокоса, равнодушна, с венчална халка на дясната ръка.
— Позволете да ви покажа кое къде е — каза Шед. — Приятел в нужна се познава.
Скоро открих, че сестра Шед има голям запас от поговорки от рода на „Не по врат, а по шия“, „Не гърми, а трещи“, „Покрито мляко котка го не лочи“, които непрестанно и дълбокомислено изричаше. Тя ми помогна да напълним кошницата с общоприетите, главно сънотворни специалитети; после погледна отново забодения часовник и си тръгна, казвайки през рамо на Стенуей с дружески благосклонния тон, който имаше към нея:
— Вземете от доктор Шенън превързочни материали за източното крило, сестро. После елате да ми помогнете в стаята за бельото.
Щом останахме със сестра Стенуей насаме, атмосферата се промени, придобивайки едва уловимо по-неофициален тон. Тя подаде мълчаливо кошницата си и ме погледна бегло.
— Имате ли нещо против, ако седна?
Казах, че нямам. Предположих, че иска да поговори с мене, а и въпреки правилото ми да не се заглеждам в сестрите, тукашната обстановка ме бе дотолкова разстроила, та чувствах нужда от малко разговор.
Седнала на масата, тя ме погледна с безразлично, малко насмешливо изражение. Не можеше да се каже, че е хубава: беше много бледа, с плътни, безкръвни устни, широки плоски скули и сплеснат нос. Но беше все пак привлекателна. Под очите й имаше синкави сенки, кожата беше гладка и опъната. Черният бретон имаше синкави отблясъци.
— И така — запита студено тя, — какво ви доведе в Истършоус?
Отвърнах в същия тон:
— Желанието да си почина.
— И ще успеете. Това място е истинска морга.
— При това доста старомодна.
— Построена е преди едно столетие. Не мисля, че се е изменила особено много оттогава.
— Не прилагат ли съвременни методи на лечение?
— О, да. Но не и горкият Полфри. Той само яде, спи и тананика. А Мейтланд се поти да прилага и водолечение, и шокова терапия, и психоанализа. Тя е много трудолюбива, добронамерена, изобщо почтена жена. Разбирането на Гудол е най-правилно. Той не се меси в работата на никой. Но иска болните да бъдат лекувани и един вид помага в това, като се преструва, че ги смята за нормални.
— Гудол ми се хареса. Видях го снощи.
— Той е добър. Но сам е малко смахнат. — Тя ме погледна насмешливо. — На всички дъската ни хлопа по малко.